Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Най-пряката връзка със Сидни бе по един път от Бърк до Батхърст, но Джереми не го познаваше. На другия ден, докато се придвижваха със стадото, той разговаря с един пътник, който бе изминал този път и съобщи, че е добър. Срещнатият бе чувал за пътешествието на Бъги и Джереми до Брисбейн и ги поздрави, че са извършили общополезно дело, като са отворили път през планините.

Фактът, че пресичането на Големия вододел бе широко известно в тази област, се потвърди и след три дни, когато стигнаха до голямо заграждение за добитък в покрайнините на Бърк. Купувачите на добитък знаеха за него и разпитваха Джереми за този преход, докато оглеждаха докараното от него стадо. Както бе очаквал, неизвестността кога животните ще могат да бъдат превозени с речните кораби, бе причина да се предлага много ниска цена. Най-доброто предложение за четиридесет гвинеи направи същият човек, който бе купил и първото му стадо. Джереми го прие.

Купувачът предложи да вземе и някои от конете, но Джереми му отказа да ги продаде. Макар че пет товарни коня не им бяха необходими за пътуването до Сидни, той предпочиташе да ги запази, отколкото да купува други, когато се върнат в Пустошта. Останалата част от деня, след като отведоха стадото в пасището на купувача, прекараха в попълване на запасите си и в подковаване на конете. Поеха на път при зазоряване следната сутрин.

Потоците бяха пълноводни и езерцата бяха прелели от големите дъждове, но от няколко дни не бе валяло и утъпканият път бе в добро състояние. Конете бяха отпочинали след бавното придвижване със стадото и студеното ясно време ги ободряваше. Лесно препускаха в бърз галоп с часове наред, но Джереми държеше да не изминават повече от деветдесет-сто километра в ден, тъй като се съобразяваше с възрастта на Бъги.

През повечето дни по залез спираха да лагеруват край пътя, на защитено от вятъра място. Понякога срещаха собственици на ферми, които се прибираха след посещения у съседи или пътуване по работа; те винаги настояваха тримата спътници да прекарат нощта при тях. Оказваха им щедро гостоприемство, децата освобождаваха една стая във фермерската къща за Джереми и Фиона, а на Бъги предоставяха легло в спалните за пастирите.

В Брисбейн Джереми бе чувал коментари за упадъка в търговията, а и фермерите, при които нощуваха, загрижено говореха по същия въпрос. Повечето от тях сега продавали не само вълна, а и овчи кожи, и лой, ала за тях почти нямало пазар. Собствениците до един очакваха да научат от брокерските къщи в Лондон на каква цена е била продадена остриганата миналата пролет вълна.

Всички без изключение подхващаха и дълги разговори за семейство Керик и за огромното имение Тибубъра. В една ферма, чийто собственик имаше племенница на работа като прислужница в Сидни, Джереми научи и по-пресни новини за баба си. В писмо до семейството си прислужницата съобщаваше, че Александра Керик живее в къща, която някога е принадлежала на баща й, на Уентуърт стрийт в сиднейския квартал Уитлам.

Батхърст се показа една сутрин, когато стигнаха до кръстовище, където в пътя, по който пътуваха, се вливаха още няколко. Два от тях водеха от Вилкания към Менайнди на река Дарлинг, третият отиваше на север, а последният — на юг. Всички пътища се сливаха в широко, добре утъпкано шосе към града.

Разположен по горното течение на река Маккуери, градът се бе разраснал от времето, когато Джереми и Джарбо Чарли бяха минали през него. Шосето водеше към оживена улица в търговския център в северната част на града. Калдъръмената улица бе кална и чираци от околните магазини чистеха и се мъчеха да спасят стоката, повредена от неотдавнашното наводнение, причинено от придошлата река.

Източният край на улицата завиваше към пътя, който се виеше през предпланините и се изкачваше по стръмните склонове на Сините планини. По здрач си направиха лагер близо до мястото, където Джереми и Джарбо бяха нощували някога. На другата сутрин, когато пресякоха източните предпланини и се спуснаха към равнината Иму, видяха, че река Нипиан е силно придошла, калните й води течаха на половин метър под дървения мост.

При големите промени, които бе забелязал навсякъде, Джереми се изненада, че гъстата гора край реката, където се бяха срещнали с Джарбо Чарли, е останала недокосната. Железопътна линия недалеч от шосето водеше за Парамата. Товарните коне така се изплашиха, когато профуча един влак, че Джереми и Фиона трябваше да помогнат на Бъги да ги усмири.