Аарон Флетчър - Дългото завръщане

На другата сутрин времето се влоши, тъмни облаци покриха небето и остър вятър, предвещаващ буря, духна откъм брега. След закуска Джереми отиде в конюшните, за да огледа запасите и пътните принадлежности, складирани там. Подбра и отдели настрани всичко, което щеше да е нужно при пътуването.

Мортън пристигна към девет часа, влезе в конюшните и предаде на Джереми писма до собствениците на странноприемниците в Пенрит и Батхърст.

— Тези писма ще ти осигурят коне и на двете места. Но имам лоша новина — добави Мортън. — Или Крийви има доносник в кантората на Джеймс, или някой от служителите на Джеймс има много дълъг език. За споразумението ни с него вече се говори в Търговската борса и на други места из града.

— Тогава можем да очакваме неприятности от Крийви — заключи Джереми.

— Бих казал, че това е несъмнено.

Джереми увери баща си, че ще бъде нащрек и заговориха за времето, тъй като вятърът продължаваше да се усилва. До Пенрит Джереми смяташе да пътуват с влак и се надяваше отвъд Сините планини времето да е по-добро. Мортън се съгласи и след малко си тръгна.

Подбраните хранителни запаси и други принадлежности Джереми сви в денк и го покри с платнище. Бъги оседла своя кон и привърза денка върху един от товарните коне, заедно със седлото на Джереми и едно дамско седло. Изведоха конете от конюшните и Бъги взе писмата, за да ги предаде на собствениците на странноприемниците.

— Остави седлата в Нипиан Ин — поръча му Джереми, — а денка откарай до Белуедър Ин в Батхърст. Там ни чакай, ще пристигнем утре следобед.

Бъги се метна на коня и потегли, а Джереми влезе вкъщи, за да приготви личния си багаж. Като имаше предвид какво му бе казал Мортън, извади пистолета си, за да го изчисти и смаже.

За след пладне Джереми си бе наумил да свърши още нещо, макар от самата мисъл за него да се чувстваше глупаво. Но така ненавиждаше Крийви, че му се искаше да даде поне символичен израз на омразата си. Джереми си оседла кон и отиде в търговския център на града с надежда да срещне Крийви.

Бурята наближаваше крайбрежието, от надвисналите плътни облаци денят бе потъмнял. Силният студен вятър носеше боклуци из пустите улици, а хората предпочитаха да стоят в домовете си. Джереми препуска с коня си до късния следобед и най-сетне видя грамадната карета на Крийви пред Търговската борса. Джереми свърна в една странична алея малко по-надолу, слезе от седлото и завърза коня си.

Вятърът свистеше около сградите, докато Джереми надничаше от своя ъгъл и наблюдаваше влизащите и излизащите от търговската борса. След малко се показа и Крийви, кочияшът му побърза да слезе, за да му отвори вратата на каретата. Джереми разкопча ризата си и извади костения талисман, който висеше на тънка кожена каишка около врата му. Дръпна каишката и я скъса.

Огромният мъж почна да се качва в каретата, която се наклони под тежестта му. Джереми насочи талисмана си към него, после го хвърли на земята и го настъпи с крак. Крийви загуби равновесие върху стъпалото на каретата и политна назад, размахвайки ръце. Кочияшът се спусна да го задържи и подпря широкия му гръб. Крий ви се хвана за вратата и успя да се вмъкне в каретата. Кочияшът затвори вратата и зае мястото си на капрата. Джереми изгледа отдалечаващата се карета с кисела усмивка. Както и бе очаквал, символичният му жест не бе дал абсолютно никакъв резултат.

Джереми се обърна, за да си тръгне, но спря и се вгледа по-внимателно в земята. Останала бе само каишката, а от костта нямаше никаква следа. Джереми реши, че старият, сух кокал сигурно е станал на прах, а вятърът го е отвял. Вдигна рамене и се върна при коня си.

Преди разсъмване на другата сутрин бурята бе достигнала до сушата. Джереми и Александра се качиха на влака за Пенрит сред проливен дъжд. Всички членове на семейството, осветени от фенерите по перона и измокрени, махаха с ръце и гледаха изнизващия се влак. От прозорците на купето си Александра и Джереми също им помахаха, после заеха местата си един срещу друг.

Бурята подсилваше опасенията на Джереми от предстоящите трудности. Боеше се, че, вземайки баба си, се е обрекъл на неуспех. Дори и да бе тръгнал сам, знаеше, че изходът от начинанието бе несигурен. Облечена в овчия кожух на Фиона и с нейната пастирска шапка на главата, Александра изглеждаше стара и неустойчива под бледата светлина в купето.

Първите лъчи на зората проникнаха през гъстия мрак и дъжда, когато влакът спря в Парамата. Постепенно в мрачния, унил ден край железопътната линия се показа долината на река Нипиан. В Пенрит Джереми свали багажа им и като се подпираше на бастуна си, Александра го последва вън от гарата.