Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Преобръща се пак и сухият чаршаф е като докосването на нейните неспокойни жадни ръце, и той прави това, което трябва да направи, с изопната опитна ръка, за да спре това оглушително бучене, за да се облекчи и да заспи. Сладката пяна на една жена. Той я има. Колко глупаво! Съжалява. Той слага буза до едно свежо място на възглавницата. Леко я докосва. Люси още не е свършила. Нейните бели контури преминават в мъгла като разнищена струна. Трябва да спи; мисълта за приближаващия се далечен бряг засяда като натрапчива буца в гърлото му. Да, ще мисли за приятни неща.

От целия си живот, който си спомня, единственото място, живо в паметта му, където може да стои, без земята да се превръща в тъпкани от него лица, е оня паркинг пред закусвалнята в Западна Вирджиния, след като беше влязъл вътре и изпи чаша кафе. Оная нощ, когато кара с колата надолу. Спомня си планините около него като пръстен от хартиени изрезки на фона на лунно-избелялото синьо на нощното небе. Спомня си закусвалнята с нейните златисти прозорци, като прозорците на автобусите, които течаха от Маунт Джъдж към Брюър, когато беше дете и въздухът студен, но мек в началото на пролетта. Чува стъпките, потропващи зад него по асфалта, и вижда двойката, която тича към тяхната кола със сключени ръце. Едно от ония червенокоси момичета, които седяха вътре, с коси, увиснали като морски водорасли. И точно тук той като че направи погрешния завой. Може би трябваше да продължи и в това разнебитено състояние му се струва, че е продължил, че продължава, и като музикална нота, която през цялото това време звучи, му се струва, че пътува, макар да стои на едно и също място. На тази нота той се унася в сън.

Но се разбужда още преди да се е зазорило, чувствайки се пак разбит върху празното легло, със страха, че Нелсън е умрял. Той се опитва да се промъкне обратно в съня, който сънуваше, но неговият кошмарен страх се засилва и накрая става и отива да чуе дали малкият диша; после уринира с лека болка и се връща в леглото, чиито гънки първите раздвижвания на светлината гравират в черни линии. Той ляга върху тази мрежа и краде часа, останал му, преди момчето да дойде при него, гладно и изстинало.

В петък Дженис се връща вкъщи. През първите дни присъствието на бебето изпълва апартамента както малко сандъче с тамян изпълва църква. Ребека Джун лежи в плетена детска люлка от тръстика, боядисана в бяло и поставена на колелца. Когато Заека отива да я погледне, за да се увери, че тя е там, той я вижда някак неясна, като в мъгла, като че ли бебето още не е натрупало силата, която оформя един силует. Обърнатата ѝ настрана бузка, лишена от ярката червенина, която той съзря в болницата, е пъстра: сива, жълта и синя, мраморна като дланите на ръцете му, когато му се повръща: когато Дженис кърми Ребека Джун, жълти петна избиват по гърдите ѝ, като че ли в отговор на по-слабите отсенки на тоя цвят по кожата на бебето. Съчетанието от гърдата и лицето на бебето създава кълбовидна симетрия, към която двамата, той и Нелсън, искат да се присъединят.

Когато Ребека бозае, Нелсън се раздвижва, изкачва се по тях, пъхва пръстчетата си в цепката между устните на бебето и зърното на майка си и като му се скарат и го избутат настрана, започва да обикаля край леглото, пеейки си монотонно някакво изречение, което беше чул по телевизията: "Могъщата мишка е на пътя."

Заека също обича да лежи до тях и да гледа как сръчно Дженис борави със своите издути гърди, бялата кожа е лъскава от изпъването. Тя пъхва дебелите зърна като някакво оръжие в сляпата набъбнала уста, която се отваря и стисва с бързината на птичка. "Оу!" потръпва и се мръщи от болка Дженис и тогава жлезите в устните на бебето започват да бълбукат в тон с нейните млечни жлези; хармонията е постигната; нейното лице се отпуска в замираща, унила усмивка и държи кърпа до другата гърда, попивайки излишното мляко. През тия първи дни, отпочинала и съвзела се в болницата, тя има повече мляко, отколкото бебето поема. Между кърменията от гърдите ѝ тече мляко; корсажите на всичките ѝ нощници имат по две лепкави петна.

Когато я вижда гола, съвсем гола, без да се смята ластичният колан, който придържа корема ѝ, пристегнат и обръснат, подут и отпуснат, целият му стомах се бунтува при ужасната гледка от нейните гърди, високи и изпънати от напиращото в тях мляко, щръкнали от нейното тънко тяло като лъскав плод, прошарен със зелени жилки, с груби, пъстри щрихове.

Нестабилна, превързана, Дженис се движи предпазливо, като че ли би могла да се разсипе, ако се разклати.