Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

С Нелсън си разделят една портокалова сода, която купуват от мъж в престилка с инициали на клуба на бустерите [40] Човек, специално нает, за да рекламира някоя стока. – Бел. пр. , разтворил сандъчето си на сянка. От отделението на сладоледа се чувства как сухият лед се изпарява, запушалката на портокаловата сода прави ф-ф-п , когато я издърпват. Изкуствената сладост изпълва сърцето му. Нелсън разсипва и водата по гърдите си, опитвайки се да я поеме с устните.

Друг ден те отиват до спортната площадка. Нелсън се бои от люлките. Заека му казва да се държи здраво и го бута много внимателно отпред, така че детето да може да гледа. Смях, молби "мене долу". Започва да вика "мене долу, мене долу, та-а-тко".

Ровенето в пясъка причинява на Заека леко главоболие. Горе в павилиона каучуковото думкане на руфбола и тракането на шахматистите оживяват в паметта му и забранения мирис на тясната пластмасова лента, с която се обвиват гривните, и вагончетата на детските железнички, и лепенето, и потта по дръжките на спортните уреди; всичко това се заличава от един бриз, примесен с детски гласове.

Той чувства истината: това, което си е отишло от твоя живот, си е отишло безвъзвратно, колкото и да го търсиш, не можеш да го зърнеш. С никакво тичане не можеш да го стигнеш. То беше тук, под града, в тия миризми и тия гласове, завинаги останало зад него. Най-доброто, което може да направи, е да се подчини на вселената и да даде на Нелсън възможността да мине през нея, както направи той доста необмислено.

Всичко свършва, когато платим на природата нейния откуп, като създадем деца за нея. Тогава тя ни ликвидира и ние се превръщаме първо отвътре, а после и отвън в cмет. Стъбла на цветя.

Те посещават баба Спрингър. Детето се радва. Нелсън я обича и това кара Заека също да я обича. Въпреки че тя се опитва да започне отново сражението с него, той се отказва от борбата, просто приема всичко. Да, бил е мекушав, глупак, държал се е ужасно, щастлив е, че не е в затвора. Фактически в нейните нападки няма истинско жило. Първо Нелсън е там; второ, тя изпитва облекчение, че той се е върнал, и се страхува да не го пропъди. Трето, родителите на жена ти не могат да се нахвърлят върху тебе, както твоите собствени родители. Те остават отвън, независимо от това колко силно чукат, и има нещо успокояващо и дори смешно у тях.

Той и старата седят на остъклената слънчева веранда и пият леден чай; нейните бинтовани крака са вдигнати върху една табуретка и леките охкания, когато премества тежестта си, го карат да се усмихва. Струва му се, като че ли е на гости у някаква глупава приятелка.

Нелсън и Били Фознахт са вътре в къщата и си играя тихо. Те са прекалено тихи. Госпожа Спрингър иска да види какво се е случило, но не иска да движи краката си; в своето страдание тя започва да се оплаква какво грубо, невъзпитано дете е малкият Били Фознахт, а от това скача и на майката на детето. Госпожа Спрингър не ѝ се доверява много; не само поради тъмните очила, макар че смята това за смешна превземка, но и за цялото отвратително държане на младата жена, за начина, по който идваше да си говорят с Дженис само защото това ѝ изглеждаше твърде сочна клюка.

– Да, тя идваше толкова често, че аз повече трябваше да се грижа за Нелсън, отколкото Дженис; при тия две деца всеки ден на кино като ученички от гимназията, които нямат отговорността на майки.

Всъщност Заека знае от училище, че Пеги Фознахт, тогава Пеги Гринг, носи тъмни очила, защото е с необикновени, излагащи пердета на очите. А Екълс му беше казал, че компанията ѝ е голяма утеха за Дженис през трудния период, сега вече отминал.

Но той не прави нито едно от тия възражения: слуша доволен, зарадван от това, че са единни с госпожа Спрингър, че и двамата са срещу света.

Парченцата лед в ледения чай се стопяват, като правят питието двойно по-приятно; думите на неговата тъща минават през ушите му като непрестанно ромолещ поток. Приспан, той позволява на клепачите си да се отпуснат и по лицето му пропълзява усмивка; сам, той спи лошо нощем и сега задрямва на тревистия простор на деня, блажено отпуснал се и приютил се най-после на истинския бряг.

Съвсем друго е в дома на неговите родители. Той и Нелсън отиват веднъж там. Майка му е ядосана за нещо; нейният гняв го удря по ноздрите още от вратата, както когато се посипва прах. Къщата изглежда овехтяла и малка след тази на Спрингърови. Какво ѝ е? Той мисли, че тя винаги е била на негова страна и внезапен порив да се довери и да сподели ѝ разказва колко чудесни били Спрингърови, как госпожа Спрингър е всъщност много сърдечна и, изглежда, му е простила всичко, как господин Спрингър е плащал наема за техния апартамент и сега му е обещал работа. Ще продава коли в един от неговите хайърлоти. Той е собственик на четири такива в Брюър и околността; Заека не е имал представа, че е толкова делови. Той наистина е нищожество, но поне преуспяло нищожество; във всеки случай той смята, че той, Хари Енгстръм, се е отървал доста леко.