Джон Ъпдайк - Протокол на последното заседание

Председателят на комисията отново изрази своето желание да бъде освободен от длъжност.

Секретарят изтъкна, че в Устава не се предвижда процедура за освобождаване от длъжност — предвиждало се само ежегодно да се представя листа за ново ръководство. Такава листа своевременно бе предложена.

Председателят отбеляза, че и в листата на новото ръководство името му отново фигурира като Председател. Той заяви, че е на този пост още от основаването на Комисията, а сега вече искрено смята, че неговото председателство допринася много повече вреда, отколкото полза. Той каза, че на този етап Комисията се нуждае от ново ръководство, от едно свежо разбиране за целите, каквото той не може да предложи поради своята напреднала възраст, обърканост и липса на обхватен поглед върху нещата. И че е дошло време начело да застане младостта, в противен случай ще е по-добре Комисията да бъде разтурена.

Секретарят посочи, че в Устава не се предвижда разтуряне.

В отговор на запитване от страна на Председателя мисис Хепъл от името на Подкомисията по предложенията обясни, че що се отнася до Подкомисията, тя изцяло е на мнение, че при сегашното положение Председателят е неоценим и че неговата оставка драстично ще отслаби подкрепата на по-широката общественост. Затова пък назначаването на двама подпредседатели и създаването на съответни подкомисии резултатно би облекчило бремето на служебните му задължения.

Председателят попита колко пъти се е събирала Подкомисията по предложенията. Мисис Хепъл отвърна, че поради празниците те са имали само една среща, и то по телефона. Смях в залата. В същия комичен дух Председателят подхвърли, че едничкият начин ефикасно да си подаде оставката е да се застреля.

Мистър Лангбен, един от по-новите членове, заяви, че преди да вземе участие в дискусията, би бил благодарен, ако му се обясни какви са основните цели и намерения на Комисията.

Председателят отговори, че и той никога не ги е разбирал и също ще бъде благодарен.

След това думата поиска мис Бийм, която каза, че макар да е най-младата от присъствуващите учредители, е останала с впечатлението, че при учредяването на Комисията целта в основни линии е била на официални събрания да се одобрява дейността на Директора. Че без обаятелната личност и пламенната отдаденост на Директора Комисията изобщо не могла да се събере. Че след назначаването му за Директор най-тежката работа на първото събрание е била по наименованието на Комисията, първоначално предложена като Комисия за Усъвършенствуване към Предприятието за насмолени кутии, а впоследствие преименувана на Комисия за Усъвършенствуване и Развитие на Човешките Ресурси. Че според Директора трябвало да се включи и фразата Равни Възможности, както и да се обърне особено внимание на младите, без от това да следва, че се изключват възрастните членове на обществеността. Ето защо било предложено и обсъдено следното наименование: Комисия за Равно Развитие и Усъвършенствуване на Млади и Стари към Предприятието за насмолени кутии.

Доктор Костопулос, също учредител, припомни, че Директорът обаче е настоявал Комисията с нищо да не се проявява като съперница на вече съществуващите групи като „Златна възраст“ и „Арена на Тийнейджърите“, и е изказал съжаление, че от официалното наименование на Комисията не става ясна всепроникващата им загриженост във връзка с екологията. След това единодушно се гласува наименованието на Комисията временно да остане недоуточнено.

Мисис Хепъл допълни, че макар Директорът да е сравнително нов за града, идеята била чудесна. Той е от онези млади хора, добави тя, които все вършат нещо.

Мисис Макмилан, нова членка, запита къде е Директорът.

Мис Бийм обясни, че Директорът е изчезнал след учредителното събрание.

Оставяйки един картонен куфар и една неплатена сметка за телефон — подхвърли Председателят. Смях в залата.

Секретарят изтъкна, че Уставът пределно ясно обяснява целите на Комисията, и прочете извадки: „публично да не се обявяват никакви политически кандидати, нито партизански съображения“; „да не притежава никакви дялове или акции с цел финансово облагодетелствуване или печалба“ и „не се разрешават хазарт и безнравствени деяния в кое да е помещение, наето или собственост на посочената Комисия“.

Мистър Лангбен поиска да види Устава.

Секретарят любезно му го предостави.