Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Госпожа Спрингър позвъни в дома на свещеника малко след осем часа. Госпожа Екълс ѝ каза, че Джек е завел своя младежки тим по бейзбол за една игра някъде на петнадесет мили далече и тя не знае кога той ще си бъде вкъщи. Паниката на госпожа Спрингър се пренесе по жицата и Люси прекара близо два часа, за да набира номера, опитвайки се да го открие. Стъмни се. Най-накрая тя намери свещеника на църквата, с чийто тим по бейзбол те играеха, и той ѝ каза, че мачът е свършил още преди час. Навън тъмнината се сгъстяваше, прозорецът, на чийто перваз стоеше телефонът, се превърна в меко восъчно огледало на черти, в което тя можеше да се огледа; косата ѝ, освободена от фибите, падаше на различни страни между телефонния указател и телефона. Джойс, чувайки непрестанния звук в апарата, слезе по стълбите и се облегна на майка си. Три пъти Люси я завежда горе в леглото и два пъти детето слиза и пак опира своята влажна тежест о краката на майка си в тревожната тишина. Цялата къща с всичките си стаи обкръжаваше с мрак малкия остров от светлина край телефона, изпълнен със заплаха, и когато Джойс не успя за трети път да се измъкне от леглото и да слезе долу, Люси се почувства виновна и изоставена от двамата, сякаш бе предала единствения си приятел на призраците. Тя набра номера на всеки, когото смяташе за по-сложен случай в паството, попита хората от църковното настоятелство, секретаря на църквата, тримата председатели на кампанията за събиране на средства и дори позвъни на органиста, преподавател по пиано, който живееше в Брюър.

Минава десет; става неудобно. Излиза като че ли е изоставена. И наистина това, че нейният съпруг сякаш го няма никъде в целия свят, я плаши. Тя прави кафе и плаче тихо в кухнята. Как попадна тук? Какво я привлече? Неговата веселост, той винаги беше толкова весел. Ако го познаваше човек още от семинарията, никога не би помислил, че е способен да приема всичко толкова сериозно; той и неговите принципи, които седяха в своите стари работни стаи, пълни с красиви тъжни творби, илюстриращи Светото писание, правеха така, че всичко да изглежда чудесна шега. Тя си си спомня, когато игра с тях в един бейзболен мач, мача на атанасианците срещу арианците. А сега никога не го виждаше весел. Своята веселост той изразходваше за други хора, за това противно, сиво, неуловимо паство, нейния враг. О, как ги мрази тя всички тия странни, екзалтирани, треперещи вдовици и религиозни млади хора; ако русите спечелят, единственото хубаво нещо, което ще направят, е религията да отмре. Тя трябваше да отмре още преди сто години. Може би не трябва, може би нашите умове се нуждаят от нея, но нека е на друг гръб. Върху Джек това е толкова потискащо. Понякога тя неочаквано го съжалява и сега беше точно така.

Когато той влиза в единайсет без четвърт, става ясно, че е седял в някаква дрогерия, разговаряйки приятелски с някои от своите малолетни момченца; тия идиотчета му разказали всичко, всички те пушат като комини, тъй че той си идва вкъщи, гъделичкан от глупавата мисъл: "Колко далече можеш да стигнеш и все пак да обичаш Исус."

Екълс изведнъж забелязва, че тя е вбесена. Той бе прекарал несъмнено много приятно в дрогерията. Обича децата; тяхната вяра е толкова реална за тях и толкова естествена.

Люси предава своята новина като умело избран yпрек, но упрекът увисва във въздуха; защото, обръщайки едва-едва внимание на ужасната вечер, която се подразбира, че тя е прекарала, той се спуска към телефона.

Екълс изважда портфейла си и между шофьорската си книжка и картата от градската библиотека намира телефонния номер, който пазеше, ключа, който би могъл да се завърти в ключалката само веднъж. Той се пита, докато набира, дали този ключ ще стане, дали той не беше глупак да постави цялата тежест върху този случай, като повярва на младата госпожа Фознахт с нейните огледални, може би подигравателни тъмни очила. Телефонът отсреща звъни често, сякаш електричеството, тази изумително дресирана мишка, пробягваше през милите на жицата само за да гризне в края на своето поръчение една тайнствена метална пластинка.

Той се моли, но е лош богомолец, който се съмнява; не успява да нанесе бога върху заплетеностите на електричеството. Той ги признава за неприкосновени закони.

Изгубил вече надежда, той упорства просто защото се вцепенява, когато разяждащият звън спира, металът се вдига и откровеност, една импресия от светлина и въздух се влива обратно през жицата в ухото на Екълс.