Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Хапането? Не зная.

– Е, той не е могъл да мисли много за това. Едно хубаво, здраво ухапване до кръв: нищо по-добро. Разбира се, аз виждам как ти би се затруднил с тия два изкуствени зъба.

Изкуствени зъби ли имаш, Рони? – възкликва Маргърит. – Колко интересно! Никога не си казвал!

– Разбира се, че има – прекъсва я Заека. – Вие не смятате нали, че тия два клавиша от пиано са негови? Те дори не подхождат много на другите.

Харисън стисва устни, но не е в състояние да изостави тази принудена усмивка и тя силно изопва лицето му. Говорът му също е затруднен.

– Знаеш ли, в Тексас ходехме на едно място – казва Заека, – където имаше едно момиче, чийто задник беше хапан толкова много, че приличаше на парче стар картон, и то след като го е валял дъжд. Това е всичко, което тя правеше. Иначе беше девствена.

Той оглежда присъстващите; Рут леко клати глава, едно кратко поклащане, сякаш иска да каже: "Не, Заеко", и това изглежда много тъжно, толкова тъжно, че тънък лек пласт от песъчинки се спуска върху настроението му и го покрива.

Харисън казва:

– Това прилича на историята за оная проститутка, която имала най-голямата... ах, вие не искате да чуете това, нали?

– Разбира се. Продължавай – кимва Рут.

– Е, това момче, вие разбирате, успя да изгуби, хм своя инструмент по време на работа.

Лицето на Харисън се издува в колебливата светлина. Ръцете му започват да обясняват. Заека смята, че този човек прави сделки пет пъти на ден или нещо подобно. Пита се какво ли продава; идеи може би, не нещо така осезаемо като машинката за белене Меджи пийл – "...да я вмъкне до лакът, после до рамото и след това да пъхне цялата си глава в нея, гърдите си, да започне да пълзи в този тунел..." Добрата стара Меджи пийл, мисли си Заека, той почти чувства една в ръката си. Дръжката ѝ беше в три цвята: тюркоазен, аленочервен и златист. Чудното при тая машинка беше, че наистина правеше това, което разправяха, действително белеше чисто и бързо кората на репите и плодовете – "...съзира този другия и казва: "Хей, виждал ли си..."

Рут седи там смирена и той с ужас предполага, че в мислите ѝ няма разлика между Харисън и него и в това отношение; има ли изобщо разлика? Всичко вътре в това заведени, се размива и започва да играе, червено като вътрешността на някакъв стомах, в който всички те се смилат...

– А другият казва: "Белачка, по дяволите! Аз съм тук oт три седмици, за да продам мотоциклета си!" – Харисън, очаквайки да се присъединят към смеха, поглежда нагоре в тишината. – Той не е успял да го продаде!

– Това е много странно! – казва Маргърит.

Кожата на Заека е хладна и лепкава под дрехите; затова при отварянето на вратата зад него го полазват тръпки.

Харисън възкликва:

– Хей, това не е ли сестра ти?

Рут вдига поглед от питието си.

– Тя ли е?

Той не казва нищо, а тя добавя:

– Имат един и същ конски вид.

Един мигновен поглед отговаря на Заека.

Мириам и нейният кавалер за щастие са отминали навътре в заведението, отминали са тяхната маса и търсят някое празно сепаре. Заведението има клинообразна форма и се разширява от входа. Барът е в центъра, а от двете страни има по една пътека за сепаретата. Младата двойка се упътва към отсрещната пътека. Мим носи блестящо бели обувки с много високи токове. Момчето с нея има вълниста руса коса, подстригана точно на такава дължина, за да се сресва, и стеснително кафяво, почерняло от слънцето лице, някак си "купен" тен. То сякаш казва: "Тази зима бях на юг."

– Това ваша сестра ли е? – пита Маргърит. – Прелестна е! Вие двамата сигурно не приличате на един и същ родител.

– Откъде я познаваш? – пита Заека Харисън.

– О! – Ръката му махва неуверено, сякаш върховете на пръстите му се хлъзват във въздуха по някаква ивица от мазнина. – Навърта се насам.

Инстинктът на Заека отначало му подсказваше да замръзне на мястото си, но намекът на Харисън, че тя скитосва, го кара да стане, да пресече оранжевия тухлен под и да тръгне към бара.

– Мим!

– А, здравей!

– Какво правиш тук?

Тя каза на момчето с нея:

– Това е брат ми. Връща се от умрелите.

– Здравей, голям братко!

Заека не харесва момчето, което казва това, той не харесва начина, по който хлапакът е седнал от вътрешната страна на сепарето, а Мим от външната на мястото на мъжа. Не харесва цялото това отношение към нещата, което Мим му демонстрира. Хлапакът е със сако на райета от индийски лен и тясна връзка, като изглежда съвсем невинен, едва ли не момченце от подготвителния клас. Устните му са много дебели. Мим не назовава името му.