Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Хари, татко и мама непрекъснато се карат заради тебе.

– Е, ако знаеха, че ти си в такъв вертеп, щяха да имат и друга тема за разговор.

– Не е толкова лошо за тоя район на града.

– Вони. Защо ти и малкият не се разкарате?

– Кажи! Кой заповядва тук? – пита хлапакът, като изтегля нагоре рамене, правейки устните си по-дебели.

Хари закача с пръст раираната вратовръзка на хлапака и я перва. Тя отскача нагоре и го удря по дебелата уста, от което неговото маникюрено лице леко потъмнява. Той се опитва да се изправи, а Заека слага ръка върху чистичката му тясна глава, натиска го обратно надолу и излиза, чувствайки все още с края на пръстите си твърдата глава на хлапака. Зад гърба си той чува най-сладкия звук, който е чул тази вечер; сестра му викаше:

– Хари!

Той има толкова добър слух, че когато минава край бара, дочува как малкият ѝ обяснява с дрезгав от страх глас.

– Той е влюбен в тебе.

Когато се връща на масата, Заека казва:

– Хайде, Рут! Качвай се на мотоциклета си!

Тя протестира:

– Но тук ми е хубаво...

– Хайде!

Тя се раздвижва, за да събере нещата си, а Харисън, след като се оглежда, двоумейки се, излиза от сепарето, за да ѝ позволи да стане. Той застава до Заека, а последният, под влиянието на някъкъв подтик, слага ръка върху непопълненото псевдопринстънско рамо на Рони.

В сравнение с хлапака на Мим той му харесва.

– Ти си прав, Рони – казва му той. – Ти беше истински конструктор на играта!

Излиза противно, но имаше добри намерения заради стария тим.

Харисън, прекалено муден, за да схване това, което той иска да каже, блъсва ръката му и казва:

– Кога ще поумнееш?

Онази отвратителна история, която той му бе разказал, го бе изкарала от нерви.

Навън по топлите от лятото стълби на заведението Заека започва да се смее. "За да продам мотоциклета си" – възкликва той и продължава: "Ха, ха, хааа!" – под неоновата светлина.

Рут няма никакво настроение да гледа това.

– Ти си глупак! – казва тя.

Той се дразни, че тя е толкова глупава, за да не забележи, че всъщност той наистина е разярен. Начинът, по които тя тръсна глава, искайки да каже "не", когато запушваше устата на Харисън, го ядоса; мисълта му отново се връща към това, всяка минута и всеки път то му засяда в гърлото. Той е ядосан за толкова много неща, че не знае откъде да започне; единственото нещо, което му е ясно, е, че има намерение да я прати по дяволите.

– Значи, ти и това копеле ходихте заедно до Атлантик Сити?

– Защо да е копеле?

– Е, той не е, аз съм копеле.

– Не съм казала, че си.

– Каза го. Вътре точно това каза.

– Това беше само израз... Един нежен израз, макар че не зная защо.

– Не знаеш...

– Не, не зная. Ти виждаш сестра си да влиза с някакво приятелче и фактически се напикаваш в гащите.

– Видя ли тоя мухльо, с когото тя беше?

– Че какво му беше? – възразява Рут. – Изглеждаше ол райт!

– Точно както всеки ти изглежда ол райт, нали?

– Е, аз не разбирам какво правиш ти, обикаляйки като някакъв всемогъщ съдия.

– Да, уважаема, точно както всичко с косми под мишницата на тебе ти изглежда ол райт!

Те вървят нагоре по Уорън авеню. Тяхното жилище е седем блока по-нататък. Хората са насядали по стъпалата в топлата вечер; разговорът им в тоя смисъл е публичен и те се стремят да говорят тихо.

– Момче, ако срещата със сестра ти ти се отразява така, аз се радвам, че не сме женени.

– Защо говориш за това?

– За какво?

– За женитбата.

– Та нали ти... не си ли спомняш... първата вечер говори за това и целуна пръста ми с пръстена.

– Това беше хубава вечер.

– Добре тогава.

– "Добре тогава" е нищо.

Заека чувства, че е действал от ъгъл, от който не може да я прати по дяволите, без да я изостави, без да заличи сладките неща. Но всъщност тя направи това, като го заведе и онова вонящо място.

– Ти започна с Харисън, така ли?

– Мисля, че да.

– Мислиш. Не знаеш ли?

– Казах, да.

– И колко още други?

– Не зная.

– Стотина?

– Това е тъп въпрос.

– Защо да е тъп?

– То е като да питаш колко пъти си бил на кино!

– Те са горе-долу същото за тебе, така ли?

– Не, те не са същото, но аз не виждам какво значение има броят. Ти знаеше каква съм.

– Не съм сигурен дали съм знаел. Ти си била истинска курва.

– Аз вземах малко пари. Казах ти го. Имах няколко приятели, когато работех като стенографка, и те имаха приятели... и аз загубих работата си заради това, което се говореше, може би, не зная... и... някои по-възрастни мъже взеха моя номер, предполагам от Маргърит, не зная. Това е минало. Но ако то означава, че си омърсен или нещо такова, то... много омъжени жени са го правили много по-често от мене.