Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Бяхте само петима някога, а и останалите четирима бяха по онова време незаменими.

Но това му се струва много отдавна и с всяка секунда, откакто Харисън застана там, хилейки се глуповато, то изглежда още по-отдавна.

Той носи летен костюм с тесни рамене от имитация на лен и тази модна, претенциозна дреха, увиснала до самото му ухо, дразни Заека. Чувства се обкръжен.

Проблемът е кой къде ще седне. Той и Рут седнаха един срещу друг на масата, което беше грешка. Харисън решава и се мушва така, че да седне до Рут. Лека скованост в движенията, нещо, което издава старото накуцване от раната, получена от футбол.

Заека е завладян от мисълта за дефектите на Харисън.

Той е развалил ефекта от своя "Айви Лийг" [33] Спортна асоциация, обединяваща тимовете на източните колежи в САЩ. – Бел. пр. костюм поради това, че носи черна вълнена връзка, като изпаднал уоб [34] Презрително прозвище за италианец емигрант. – Бел. пр. . Когато отваря устата си, двата изкуствени зъба не съвпадат по цвят с другите.

– Е, как се отнася животът със стария майстор? – пита той. – Говори се, че си преуспял.

Погледът му издава това, което иска да каже чрез едно леко плясване отстрани на Рут, която седи там като чукан с ръце около дайкирито. Ставите на пръстите ѝ са червени от миенето на съдове. Когато вдига чашата, за да пие, брадичката ѝ изглежда през нея разкривена.

Маргърит се извръща към Заека. Тя може би е като Дженис: страхлива. Присъствието ѝ в левия ъгъл на неговото зрително поле е като тъмна влажна дреха, която стига oт тая страна до лицето му.

– Къде е Тотеро? – пита я той.

– Тотероо... кой?

Рут се хили, проклета да е! Харисън навежда глава към нея, откривайки розовото си теме, и ѝ шепне нещо. Устни ѝ се събират в усмивка; точно както оная вечер в китайския ресторант; всичко, което той казва, ще ѝ достави удоволствие, само че тази вечер той е Харисън, а Заека стои срещу тях, придаден към момичето, което мрази. Той е сигурен, че това, което Харисън ѝ шепне, се отнася за него, "стария майстор". От мига, в който станаха четирима, стана ясно, че той ще бъде глупакът, както Тотеро оная вечер.

– Знаете добре, дявол да го вземе – казва той на Маргърит. – Тотеро.

– А, нашият стар треньор, Хари? – възкликва Харисън и пресяга през масата, за да докосне пръстите на Заека. – Човекът, който ни направи безсмъртни.

Заека свива пръстите си на един инч от протегнатата ръка на Харисън и Харисън, със самодоволна, глупава усмивки ги издърпва, теглейки дланите си по гладката повърхност на масата, така че се чува изскърцване при триенето.

– Мене, искаш да кажеш – прекъсва го Заека. – Ти беше нищо!

– Нищо! ... Това изглежда малко жестоко. Това изглежда малко жестоко, Хари, старо Зайче! Хайде да си припомним. Когато Тотеро искаше по-грубичко момче, кого изпращаше да действа? Когато искаше силен удар, какъвто ти изпълняваше, хубав и отблизо, кой беше момчето му?

Той го потупва по гърдите.

– Ти беше твърде много "царица", за да си мърсиш ръцете! Не, ти никога не докосваше никого, нали? Ти не играеше нито футбол, нито си драскаше коленете, нали? Не, сър, не Хари, птиченцето; той беше с криле. Дай му само топката и гледай как влиза!

– И тя влизаше, ти си забелязал?

– Понякога. Понякога влизаше. Хари, не си бърчи сега носа! Не мисли, че всички ние не ценим таланта ти!

От начина, по който използва ръцете си, които удрят и се издигат с явно пренебрежение, произвеждайки тиха симфония от сарказъм, настойчивост и апломб чрез играта на дланите, Заека заключава, че той ще говори дълго на масата.

Въпреки това ръцете му треперят. Като разбира, че Харисън се бои от него, Заека загубва интерес.

Келнерката пристига. Харисън поръчва бърбън с лед за себе си и Маргърит и дайкири за Рут, а Заека гледа гърбът на келнерката как се отдалечава, сякаш това е единственото реално нещо на света: плътно очертаното въже на гръбначния ѝ стълб между двете синьо-кафяви възглавници от мускули. Той иска Рут да забележи, че гледа момичето.

Харисън губи своето самообладание на търговец.

– Казвал ли съм ти изобщо какво ми каза веднъж Тотеро за тебе? Ас, слушаш ли?

– Какво ти е казал Тотеро?

Господи, това момче е досаден бърборко на средна възраст!

– Каза ми: "Това е под секрет, Рони, разчитам на тебе да възпламениш тима. Хари не умее да играе колективно."

Заека поглежда към Маргърит, а после – и към Рут:

– Сега ще ви обясня какво всъщност се е случило – казва им той. – Тоя Харисън веднъж влязъл при Тотеро и казал: "Хей, аз съм истински стрелец с възпламеняващ удар! Не съм ли такъв, треньоре? Истински конструктор в играта! Не като оня въшльо Енгстръм! А?" А Тотеро сигурно е спял и не е отвърнал нищо, така че Харисън прекарва остатъка от живота си като си мисли: "Брей! Аз съм истински герой! Истински конструктор в играта!" В баскетболен тим, нали разбирате, когато има един малък, дребен и тромав младок, който не може да направи нищо, той бива наричан конструктор на играта. Не зная къде смята, че е правил всички тия игри! В спалнята си, предполагам.