Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Колко големи мислиш, че изглеждат твоите малки приятели измежду милиардите, които Бог вижда? Сега в Бомбай те умират по улиците всяка минута. Казваш роля. Аз казвам, че ти не знаеш каква е твоята роля или... ти трябва да се заключиш вкъщи и да се молиш. Ето твоята роля: да направиш от себе си пример на вярата. Ето откъде идва утехата: вярата, не малкото мошеничество, което едно тяло може да извърши тук-таме с помощта на борсови спекулации. Като тичаш нагоре-надолу, ти бягаш от задължението, възложено ти от бога, да направиш вярата си силна, така че когато ни призоват, да можеш да излезеш и да кажеш: "Да, той е мъртъв, но вие ще го видите отново в Рая. Да, вие страдате, но трябва да обичате своята болка, защото това е болката на Христа. Тогава в неделната утрин, когато се явяваме пред лицата им, ние трябва да се изкачим не изморени от нещастието, а изпълнени с Христа, възторжени – той стигна своите космати юмруци – "с Христа в огъня": да ги изгорим със силата на нашата вяра. Ето защо те идват. Защо иначе биха ни плащали? Иначе ние можем да направим или да кажем това, което всеки друг може да направи и да каже. Те си имат лекари и адвокати за това. Всичко това е в Светото писание – един крадец с вяра се равнява на всички фарисеи. Говоря сериозно. Не прави грешка. За нас няма нищо друго, освен Христос. Всичко останало, цялата тази благопристойност и заангажиране е нищо. Това е работа на дявола.

– Фриц! – извика загрижено гласът на госпожа Крупенбах нагоре по стълбите. – Вечерята!

Червендалестият мъж по фланелка поглежда към Екълс и пита:

– Искаш ли да коленичиш за миг с мене и да се помолим Христос да влезе в тази стая?

– Не. Не. Не искам. Твърде много съм ядосан. Би било лицемерие.

Отказът, недопустим за един мирянин, прави Крупенбах не по- кротък, но по-спокоен.

– Лицемерие – възкликва той меко. – Ти не си сериозен. Не вярваш ли в ада? Не знаеше ли, когато сложи тази яка, каквo рискуваш?

Върху керемидената кожа на лицето очите му изглеждат като малки дефекти, розови и безжизнени, воднисти, сякаш страдат във вечния огън.

Без да дочака Джек да му отговори, той се обръща и слиза надолу за вечеря. Джек се спуска след него и излиза навън. Сърцето му бие като сърцето на уплашено дете, а коленете му се подкосяват от ярост. Той беше дошъл, за да размени мисли, а беше бичуван с налудничава проповед. Досадният стар гръмовит шваба няма и понятие за свещеничеството като приемник на светлината и навярно той самият се е промъкнал в него, излизайки от някоя месарница. Джек разбира, че това са злобни и недостойни мисли, но не може да ги спре. Депресията е толкова дълбока, че той се опитва да я изтръгне, като си казва: " Той е прав, той е прав ", и по ти начин отприщва сълзите и се облекчава, колкото и да е глупаво, над съвършения зелен кръг на кормилото на буика. Но той не може да плаче; пресъхнал е. Срамът и провалът са заседнали вътре в него тежки, но безплодни.

Макар да знае, че Люси го чака вкъщи – ако вечерята не е напълно готова, ще стигне точно навреме, за да окъпе децата, – той кара към дрогерията в центъра на града. Подстриганото като пудел момиче зад щанда е в неговата младежка група и двама енориаши, които купуват лекарства, някакви средства против забременяване или книжни носни кърпички,го поздравяват весело. На обществени места той се чувства като у дома си. Екълс слага китката си върху студения чист мрамор и поръчва сода с ванилов сладолед [31] В американските дрогерии се продава също алкохол и разни други напитки. – Бел. пр. , но докато чам изпива две чаши, пълни с чудесна бистра вода.

Клуб "Кестънет" бе получил името си по време на войната, когато се ширеше манията за Южна Америка, и заема едно триъгълно здание, там, където Уорън авеню пресича Ранинг Хорс стрийт под остър ъгъл. Той е в южната част на Брюър, итало-негро-полския район, и Заека не го обича. Със своите прозорци от тухли и стъкло, които се хилят зад острия ръб на неговата фасада, той изглежда като крепост на смъртта; отвътре е обзаведен в лъскавогланцирания, с приглушена светлина стил на модерна погребална зала, тук-там със зелени растения в саксии, тиха успокоителна музика и същия мирис на изтрити килими, флуоресцентни тръби и вдигащи се жалузита, а още по-навътре – интимният мирис на алкохол. Ние го пием, а след това сме изпълнени с миризмата му. Откакто един мъж по-надолу от тях, на Джексън роуд, изгуби работата си като помощник на собственик но погребално бюро и стана барман, Заека гледа на тия две професии като близки; и при двете мъжете говорят кротко, много са чисти на вид и винаги стоят прави.