Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Малките ѝ със съвсем тънки рамки очила са се смъкнали от очите ѝ върху меките възглавнички по горната част на бузите ѝ.

– Можете да почакате там.

Тя сочи със заобления връх на една писалка. Другата ѝ ръка е отпусната до машината върху наниз от черни топчета, големи колкото топчетата, издялани в Ява, на гердана, който той взе веднъж на Дженис за Коледа. Той стои там втренчен, очаквайки тя да му каже: "Тя е тук от толкова часа, а вие къде бяхте? " Не може да повярва, че просто ще го пусне. Докато той се взира, нейната отпусната бяла ръка, която никога не е видяла слънце, изпуска черния гердан от бюрото върху коленете ѝ.

Двама мъже чакат в другия край, който именно служи за чакалня. Това е коридорът от предния вход; хора влизат и излизат. Заека сяда на един стол, имитация на кожа, с хромирани облегала за ръцете и го обзема мисълта, че е в полицейски участък и че тия двамата са полицаите, които са го арестували. В своята нервност той грабва едно списание от масата. Това е католическо списание, по формат подобно на "Рийдърз дайджест ". Опитва се да прочете някаква история за адвокат в Англия, който проявил толкова голям интерес към неправилната и незаконна конфискация от страна на Хенрих VIII на манастирските имоти, че сам станал католик и дори монах. Двамата мъже си шепнат нещо. Единият е може би баща на другия. По-младият трие ръце една в друга и кима на това, което му шепне по-старият.

Екълс влиза, като примигва. Изглежда някак по-слаб в яката си. Той поздравява сестрата зад гишето по име, сестра Бърнърд. Заека се изправя на отмалелите си глезени, а Екълс приближава с онова познато леко смръщване на веждите, което изглежда някак строго от светлината в болницата. Челото му е гравирано в яркочервено. Той се бе подстригвал днес; когато обръща черепа си, избръснатите места над ушите му светят като сините пера по шията на гълъб.

Заека пита:

– Тя знае ли, че съм тук?

Не очакваше от себе си да шепне. Мрази тази нотки на паника в гласа си.

– Ще кажа да ѝ съобщят, ако още е в съзнание – казва Екълс високо, което кара шепнещите мъже да вдигнат поглед.

Той отива до сестра Бърнърд. Сестрата, изглежда, се радва на възможността да поприказва и двамата се смеят. Екълс със своя удивителен смях, който Заека познава добре а сестра Бърнърд – с ясен и плътен женски глас, който звучи повече като момински и излиза леко от гърлото ѝ, възпиран от рамката на колосаните волани около лицето ѝ. Когато Екълс се отдръпва, тя вдига телефона, който стои до лакътя ѝ.

Екълс се връща, поглежда го в лицето, въздиша и му предлага цигара. Все едно че му предлага от водата на опрощението. Заека приема. Първото смукване след толкова месеци въздържание парализира мускулите му и той трябва да седне. Екълс взема едни твърд стол, който е наблизо, и не прави никакво усилие, за да поведе разговор. Заека пък не може да измисли много нещо извън голфа и като премества непохватно димящата цигара в лявата си ръка, дръпва от масата друго списание, уверявайки се, че не е религиозно "Сатърдей ивнинг пост". Отваря на статия, в която авторът, който на снимката изглежда италианец, разказва как завел жена си, четирите си деца и тъща си на пътешествие с триседмичен къмпинг из канадските Скалисти планини, което им струвало само 120 долара, без да се смята първоначалната вноска в Пайпър клъб. Мисълта му не се задържа върху думите, а все се върти около малките нежни картини с Дженис, която вика, с главата на бебето, която цъфва от кръвта, с проклетата островърха синя лампа, в която Дженис трябва да гледа, ако е в съзнание. "Ако е в съзнание", бе казал Екълс, с червените каучукови ръце на хирурга, и лице в марля, и детинските черни ноздри на Дженис, разширяващи се за да поемат от антисептичния мирис, които той подушва; мирисът, който се носи навсякъде по измитите бели стени, мирис на миене, миене на кръвта, миене на повърнатото, докато всяка повърхност придобива мириса на вътрешността на една кофа, която никога няма да се изчисти, защото ние винаги пак ще я препълваме с нашата мръсотия.

Някаква влажна топла кърпа обгръща сърцето му. Той е сигурен, че заради неговия грях или Дженис, или бебето ще умре. Неговият грях е конгломерат от бягство, жестокост, безсрамие и самонадеяност; черен съсирек, който се е образува в утробата ѝ. Макар че неговото състрадание се гърчи от желанието да се освободи, да премахне тоя съсирек, да го изтласка, да го прогони и да го унищожи, той не се обръща към проповедника, а препрочита все същото изречение за вкусната пържена пъстърва.