Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Несигурната ѝ ръка, която докосва китката му, трепери като поклащащите се върхове на гигантските смърчове. Той свързва тия дървета със забранени земи; изпитва удоволствие да бъде под техния покров.

– Ах! Ето едно растение .

Те спират в едно кътче и тя повдига своя увиснал бастун към малък рододендрон, обвит в розовия цвят на непорочността, с която е пропит, един цвят, през чиято непресторена простота сякаш надзърташ като през цветно стъкло в сърцевината на действителността.

– Хариевата бианчи – казва госпожа Смит. – Единственият рододендрон, с изключение на някои от белите, забравих им имената, глупави имена във всеки случай, който сам казва какво означава. Това е единственото истински розово. Когато Хари получи за пръв път от него, той го сложи между другите така наречени розови рододендрони и пред него те изглеждаха толкова мръсни, че той ги изкорени и посади бианчито при тъмночервените. Тъмночервените са тук, нали? Сега юни ли е?

Налудничавите ѝ очи го фиксират с безумен поглед и тя се вкопчва още по-здраво в него.

– Не зная. Не мисля. Денят на падналите [24] Денят на падналите в гражданската война (1861-1865 г.), в испано-американската и други войни в САЩ. – Бел. пр. е следващата събота.

– О, спомням си така добре деня, когато получихме това глупаво растение. Беше горещо! Отидохме с колата до Ню Йорк, за да го вземем от парахода и го сложихме на задната седалка на пакарда като любима леля или нещо от този род. То пристигна в голямо синьо дървено буре с пръст. Имаше само един разсадник в Англия, който ги доставяше, и само превозването му с кораба струваше двеста долара. Един мъж слезе, за да го наглежда и да го полива всеки ден.

Беше горещо и целият този отвратителен трафик през Джърси сити и Трентън и този хилав храст, който седеше в своето синьо буре на задната седалка като същински принц! Тогава ги нямаше тия магистрали, така че до Ню Йорк си беше хубаво пътуване от шест часа, точно по време на депресията, и изглеждаше като че ли всеки в света има автомобил. Минаваш Делауеър при Бърлингтън. Това беше преди войната. Не зная дали, когато кажа "войната", вие разбирате коя война имам предвид. Може би вие мислите, че тая, корейската, това е войната.

– Не. Войната за мене е Втората световна война.

– И за мене! И за мене! Спомняте ли си я наистина?

– Разбира се. Искам да кажа, че бях вече достатъчно голям. Аз изглаждах консервни кутии и купувах военни марки Наградиха ни за това в началното училище.

– Нашият син бе убит...

– Ах! Съжалявам...

– О, той беше възрастен, той беше възрастен. Беше почти на четиридесет. Току-що го бяха произвели офицер.

– Все пак.

– Зная. Вие мислите, че само младите биват убивани.

– Да, вие разбирате.

– Това беше една добра война. Не беше като първата. Ние трябваше да я спечелим и я спечелихме. Всички войни са нещо ужасно, но тази трябваше да я спечелим.

Тя отново размахва бастуна към розовото растение.

– В деня, когато пристигнахме от пристанището, където беше корабът, разбира се, толкова късно през лятото, то съвсем нямаше цветове, на мене ми изглеждаше просто глупост да го возим на задната седалка, като някакъв – тя разбира, че се повтаря, запъва се, но продължава, – като същински принц.

В нейните почти прозрачни сини очи е забодена тази малка проницателност, с която тя наблюдава лицето му дали ще се усмихне на объркването ѝ. Като не забелязва нищо, та отсича рязко:

– Това е единствената.

– Единствената бианчи?

– Да! Точно така! Няма друга в Съединените щати. Няма друго такова хубаво розово от Златните врата до където и да било... мисля Бруклинския мост казват. Всичкото истински хубаво розово в страната е точно тук, под нашите очи. Един цветар от Ланкастър взе някакви калеми [25] Калеми (от гр.) - фиданка с пъпка от дърво за присаждане. – Бел. ред. за развъждане, но загинаха. Навярно ги е задушил с вар. Глупав човек! Грък.

Тя се впива в ръката му и продължава нататък по-тежко и по-бързо. Слънцето е високо и тя, изглежда, иска да се прибере вкъщи. В листака жужат пчели. Птици, скрити в дърветата, се карат. Морето от листа залива морето от цветове и неопределен остър мирис лъхва откъм свежите стени от зеленина. Кленове, брези, дъбове, брястове и диви кестени образуват рядка гора, която се простира на различна дълбочина покрай отдалечената граница на имението. Във влажното сенчесто място между моравата и тази горичка все още се виждат рододендрони, но по храстите в средата на моравата, които не са на сянка, се виждат вече опадали цветове в странно прави редици край потъналите в трева пътеки.