Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– За лъва ли?

– Да. У Белок има твърде остър сарказъм, който жена ми не може да оцени. Той иронизира децата, което тя не може да му прости. Това е психологията ѝ. Тя смята децата за неприкосновени. Докъде бях стигнал? Да. Покрай своята разводнена теология дядо ми бе запазил в религиозната си практика известна индивидуалност и суровост , които баща ми бе изгубил. Дядо намираше баща ми за крайно небрежен поради обстоятелството, че не прави всяка вечер служба вкъщи. Баща ми казваше, че не иска да отегчава своите деца с бога, тъй както той е бил отегчаван, и изобщо каква полза да се отдава почит на един бог на джунглата във всекидневната? "Да не мислиш, че бог е в гората? – казваше дядо ми. – Точно зад цветното стъкло?" И така нататък. Брат ми и аз просто треперехме, защото това довеждаше татко до ужасна депресия, когато в края на краищата трябваше да спори с него. Знаеш как е с бащите, никога не можеш да се освободиш от мисълта, че въпреки всичко могат да бъдат прави . Малък съсухрен старец с акцент на янки, който наистина беше ужасно мил. Спомням си как ни стисваше за коляното по време на ядене със своята кафява костелива ръка и изкрякваше:

– Накара ли ви да вярвате в ада?

Хари се смее; Екълс имитира добре; подхожда му да е старец.

– Накара ли ви? Повярвахте ли?

– Да, така мисля. Адът, тъй както го е описал Исус, като отдалечаване от бога.

– Е, тогава ние повече или по-малко сме в него.

– Не мисля така. Изобщо не мисля така. Мисля, че дори и най-върлият безбожник няма никаква представа какво представлява това отдалечаване в действителност. Една тъмнина около нас. А тогава това, в което ние живеем, би могло да се нарече – той поглежда Хари и се усмихва – тъмнина вътре в нас.

Всичко, което Екълс казва, стопява предпазливостта на Заекa. Той също иска да вложи нещо в пространството помежду им... Въодушевлението от приятелството, надпреварващо се въодушевление, което го кара да вдигне ръце и да ги залюлее, сякаш мислите бяха баскетболни топки – го подтиква да каже:

– Да, не зная всичко във връзка с теологията, но ще ви кажа. Аз чувствам , струва ми се, че някъде зад всичко това – той сочи навън към пейзажа – има нещо, което иска от мене да го открия.

Минават край новия жилищен район от страната на игрището за голф, полудървени, полутухлени къщи на по един етаж или етаж и половина в малки изравнени с булдозери дворове, с триколки и вретеноподобни тригодишни дръвчета; най-обикновеният пейзаж на света.

Екълс смачква внимателно цигарата в малката вдлъбнатина на пепелника отсреща.

– Разбира се, всички скитници мислят, че търсят нещо. Поне в началото.

Заека не разбира с какво е заслужил тази плесница, след като се е опитал да даде на тоя човек нещо. Той смята, че точно това им трябва на свещениците, да сведат всекиго до една и съща жалка жертва. Той му казва:

– Е, аз мисля, че затова вашият приятел Исус изглежда доста глупав.

Споменаването на светото име предизвиква розови петна по бузите на Екълс.

– Той наистина казва – отвръща свещеникът, – че свещениците не бива да се женят.

Свиват встрани от шосето и се изкачват по виещия се като спирала път към клуба, едно голямо железобетонно здание, на чиято фасада, между две реклами за кока-кола имаше дълъг надпис: Игрище за голф "Кестеновата гора". Когато Хари идваше тук като кеди, това беше просто обикновена сглобяема дървена къщурка, в която имаше само една печка – тя гореше единствено с дърва, – диаграми за турнири, две кресла, един тезгях за бонбони... и топки за голф, които вадеха от блатото и които госпожа Уенрич препродаваше. Сигурно госпожа Уенрич е вече мъртва. Тя беше нежна, стара, начервена вдовица като кукла с бяла коса и винаги му се струваше смешно да слуша от нейните уста за конни състезания, турнири и скокове на коза. Екълс паркира буика па асфалтирания паркинг и казва:

– Преди да забравя...

Ръката на Заека е върху дръжката на вратата:

– Какво?

– Искаш ли работа?

– Каква?

– Една моя енориашка, госпожа Хоръс Смит, има около осем акра градина край дома си, към Ейпълбъроу. Съпругът ѝ беше невероятен любител на рододендрони. Не би трябвало да казвам невероятен: той беше много мил старец.

– Не разбирам нищо от градинарство.

– Никой не разбира, това казва и госпожа Смит. Няма вече градинари. За четиридесет долара на седмица, аз ѝ вярвам.

– По долар на час? Това е ужасно малко.

– Няма да е четиридесет часа. Ще работиш, както ти е удобно. Това искаш, нали? Да разполагаш с времето си? Така ще можеш да бъдеш свободен, за да проповядваш на тълпата.