Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Тя бързо се обръща и измества задника си в безопасно положение. Луничките ѝ избиват ярко по побелялото ѝ от шока лице, сякаш избодени с карфица. Разбунтувалата ѝ се кръв вледенява кожата и тази остра реакция е в такова противоречие с отпуснатата снизходителна топлота, която изпитва към нея, че той прави смешна физиономия, като прехапва долната си устна с горната в карикатура на разкаяние.

Трополене по стълбите разтърсва стените. Екълс подскача и спира пред тях, загубил равновесие, натиквайки мръсната си бяла риза в измачканите панталони. Окосмените клепачи на очите му, под които има дълбоки сенки, са покрити с капчици.

– Извинявам се. Всъщност аз не съм забравил.

– Във всеки случай е облачно – казва Заека и се усмихва неволно.

Той почувства задника ѝ толкова добре... закръглен, ни все пак стегнат, сякаш бе я плеснал по гърба.

Заека предполага, че тя ще каже, което ще стане причина да си отиде веднага. Още по-добре. Той не знае всъщност защо е тук.

Може би тя щеше да каже, но съпругът ѝ веднага започва да я дразни:

– О, аз съм уверен, че ще можем да направим девет удара, преди да завали – казва той на Заека.

– Джек, наистина ли смяташ пак да играеш голф? Ти каза, че трябва да направиш всички ония посещения днес следобед.

– Аз правих посещения тази сутрин.

– Две. Ти направи две посещения. На Фреди Дейвис и госпожа Лендис. Все същите стари надеждни хора. А какво ще кажеш за Фериеви? Ти говориш за Фериеви от шест месеца.

– Какви са тия толкова свети работи с Фериеви? Те никога не са направили нещо за църквата. Тя идва на Коледа и си излезе през вратата за хористите. Така че на нея не ѝ е нужно да говори с мене.

– Разбира се, че те не правят нищо за църквата и затова именно ти трябва да ги посетиш, както отлично знаеш. Аз не смятам, че Фериеви са свързани с нещо с църквата, като изключим това, че ти е станало неприятно, понеже тя излязла от страничната врата, за което ти разстройваш всички в продължение на месеци. Сега, ако тя дойде на Великден, ще бъде същото. И да ти кажа откровено мнението си, ти и госпожа Фери бихте се разбирали отлично, и двамата сте същински деца.

– Люси, само за това, че господин Фери е собственик на никаква фабрика за обувки, не ги прави по-важни християни от някой, който работи във фабриката за обувки.

– О, Джек, ти си досаден. Ти просто се боиш да не се унижиш и не цитирай светото писание, за да се оправдаваш. Не ме интересува дали Фериеви идват на църква или стоят настрана, или са станали свидетели на Йехова [20] Религиозна секта в САЩ. – Бел. пр. .

– Поне свидетелите на Йехова вършат онова, което казват и в което вярват.

Когато Екълс се обръща към Хари, за да се изкикоти заговорнически след тази хаплива забележка, язвителността осакатява неговия смях, обръща устните му силно навътре, така че главата му с малки челюсти открива зъбите си като череп.

– Не зная какво може да означава това – прибавя Люси, – но когато ти поиска от мене да се оженя за тебе и аз ти обясних какво чувствам, ти каза... добре... отлично!

– Аз казах това дотолкова, доколкото твоето сърце оставаше открито за божията милост.

Екълс изсипва всички тия думи върху нея в напрегнат силен поток, от което голямото му чело пламва и по него избиват червени нетна.

– Мамичко, аз се наспах.

Гласчето, плахо и пронизително, ги напада отгоре из засада. Най-горе на покритите с пътека стълби едно мъничко кестеняво момиченце по гащички увисва нерешително. Тя изглежда на Заека прекалено мургава за своите родители, прекалено тъмна в тъмнината, едва крепейки се върху пълните си крачета, бебе, надуто от пълнота, с по-дълги крачка. Ръчичките ѝ трият и дърпат ядосано голите ѝ гърдички. Тя чува отговора на майка си още преди да го е изрекла:

– Джойс! Веднага се върни в твоето легло и заспи.

– Не мога. Има много шум.

– Ние крещяхме точно под главата ѝ – казва Екълс на жена си.

– Ти крещеше. За божията милост.

– Сънувах страшен сън – казва Джойс и тромаво слиза две стъпала.

– Не, не си сънувала. Ти изобщо не си заспивала – казва тихо госпожа Екълс и отива до стълбите.

– Какво сънува? – пита Екълс детето.

– Един лъв изяде едно момче.

– Това изобщо не е сън – прекъсва я жената и се обръща към съпруга си. – Това са ония отвратителни поеми на Белок, които ти настояваш да ѝ четем.

– Тя ги иска.

– Ужасни са! Причиняват ѝ травми.

– Джойс и аз смятаме, че са смешни.

– Е, да... и двамата имате извратено чувство за хумор. Всяка вечер тя ме пита за онова проклето пони Том и какво значи "умирам".