Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Заека разбра, че този въпрос на Джими от предаването но телевизията е смешен. Той се дразни, че Екълс го приема просто, като същевременно дръпва унило от цигарата си.

Той схваща, че каквото и да каже, Екълс ще го посрещне със същото изражение на уморен пушач; той е слушател по професия. Едрата му красива глава изглежда натъпкана със сива каша от скъпоценни чужди тайни и вълнуващи въпроси, засягащи всички. Една каша, която, тъй млад, какъвто е той, нищо не може да оцвети. За пръв път Заека изпитва неприязън към него.

– Не – казва Екълс, след като размисля. – Но смятам, че той иска едно малко дърво да стане голямо дърво.

– Ако ми кажете, че не съм зрял, няма да се разплача, тъй като доколкото мога да разбера, то е все едно, че си умрял.

– Аз самият не съм зрял – подхвърля Екълс.

Но не е достатъчно само да подхвърлиш нещо. Заека казва грубо:

– Е, аз няма да се върна обаче при тази малка глупачка, колкото и да я съжалявате. Не зная какво чувства тя. Никога не съм знаел. Всичко, което зная, което съм знаел, е това, което е вътре в мен. Можете ли да си представите какво работех, за да поддържам тази фуста? Демонстрирах някаква тенекийка за едно пени с ужасното име Меджи пийлър в няколко универсални магазина.

Екълс го поглежда и се усмихва. Сега веждите му изразяват крайно удивление.

– А! Това обяснява вашите ораторски заложби – забелязва той.

Тази аристократична насмешка звучи вярно: поставя и двамата на мястото им. Заека се чувства по-неловко.

– Хей, искам да ме оставите тук – казва той.

Те са на Уайзър стрийт, с лице към големия слънчоглед, който е мъртъв през деня.

– Няма ли да ми позволите да ви отведа до мястото, където сте отседнали?

– Никъде не съм отседнал.

– Добре.

Като лошо момче Екълс дръпва спирачката и спира пред един противопожарен кран. Понеже спира внезапно, нещо издрънчава отпред.

– Отдалечихте ли се? – казва Заека.

– Точно моят клуб за голф.

– Вие играете?

– Лошо. А вие?

Екълс изглежда оживен; цигарата гори, забравена между пръстите му.

– Бил съм кеди [19] Момче, което помага при голфа, като носи торбите със стиковете. – Бел. пр. .

– Мога ли да ви поканя за една игра?

А! Ето въдицата!

Заека излиза, застава на бордюра и заобикаля въпроса, шегувайки се със своята свобода.

– Нямам стикове.

– Те се вземат лесно под наем и не е скъпо. Моля ви се. Аз говоря съвсем сериозно.

Екълс се навежда, за да говори през вратата.

– Трудно ми е да си намеря партньори. Всеки, освен мен, е на работа.

Той се смее.

Заека знае, че трябва да избяга, но мисълта за една игра и идеята, че най-безопасно е да се срещнеш с преследвача си, изиграват своята роля.

Екълс настоява:

– Страхувам се, че вие ще се върнете да демонстрирате машинки за белене, ако не ви хвана скоро. Какво ще кажете за вторник? Вторник в два? Да ви взема ли?

– Не. Аз ще дойда у вас.

– Обещавате, нали?

– Да. Но не се доверявайте много на обещание от моя страна.

– Трябва да се доверя...

Екълс казва един адрес в Маунт Джъдж и те се сбогуват на бордюра. Възрастен полицай с разбиращ поглед върви по тротоара край затворените и заглъхнали в неделята магазини. На него сигурно това му се струва като раздяла между един проповедник и председателя на младежката му група. Хари се ухилва на полицая и тръгва по тротоара с пеещ стомах. Странно наистина как хората вече не могат да те засегнат!

Рут му отваря с криминален роман в ръка. Очите ѝ изглеждат сънени от четенето. Тя си е сложила друг пуловер. Косата ѝ изглежда по-тъмна. Той стоварва дрехите върху леглото.

– Имаш ли закачалки?

– Кажи! Ти сигурно си мислиш, че си постигнал бог знае какво.

– Постигнах тебе – отвръща той. – Постигнах тебе и слънцето, и звездите.

Стискайки я в прегръдките си, той действително смята, че това е така. Тя е хладна и сдържана в прегръдката му, не е дружелюбна, не, не. Лек мирис на сапун достига до ноздрите му, а в устата му навлиза влага. Измила си е косата. Сресала я е нагоре на по-тъмни и по-правилни къдрици, разделени гладко от гребена. Чиста е, тя е чиста; той доближава носа си до черепа ѝ, за да вдъхне от простата остра миризма. Той си я представя гола под душа, косата ѝ, изпускаща влага със сапунената пяна, врата ѝ, сведен под биещата вода.

– Накарах те да разцъфтиш – казва той.

– О, ти си цяло чудо – отговаря тя и се отдръпва от гърдите му.

Докато той окачва внимателно костюмите си, Рут пита:

– Остави ли колата на жена си?