Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Свещеникът е почти на неговите години или малко по-възрастен и доста по-нисък, но не е дребен; изпод черното му сако личи ненужна мускулатура. Той стои така, че резките очертания на фигурата му се открояват. Леко е привел рамене. Има дълги червеникави вежди, които образуват едва загрижена бръчка точно над носа му, и малка светла заострена брадичка, пъхната под устата му. Въпреки че изглежда намръщен, у него има нещо дружелюбно и безобидно.

– Къде отивате? – пита той.

– Как? Никъде.

Заека се заглежда в костюма му; на пръв поглед той е съвсем черен, а всъщност е син. Спокойно, изящно, леко тъмносиньо. А малката му жилетка или нагръдник, или каквото е изобщо, е черна като печка. От усилието да задържи цигарата между устните си смехът на Екълс преминава в сумтене. Той потупва предниците на сакото си.

– Случайно да имате кибрит?

– Ах, съжалявам, не. Зарязах пушенето.

– Вие сте по-добър от мене.

Той замълчава за миг и се замисля, после поглежда Хари с извити нагоре от удивление вежди. От това сивите му очи изглеждат кръгли и безцветни като стъкло.

– Мога ли да ви поканя в колата?

– Не. Дявол да го вземе... не се безпокойте.

– Искам да поговоря с вас.

– Не. Всъщност вие не искате, нали?

– Искам, да. И то много.

– Е... добре.

Заека взема дрехите си, минава пред буика и влиза в него. Вътрешността на колата има оня приятен и остър мирис на пластмаса, който имат новите коли. Той вдишва дълбоко този мирис и това успокоява страха му

– За Дженис, нали?

Екълс кимва, като се взира навън през задното стъкло, докато изтегля колата от бордюра. Горната му устна е издадена над долната. Под очите му има дълбоки виолетови сенки от умора.

– Как е тя? Какво прави?

– Днес изглежда много по-добре. Тази сутрин беше с баща си на църква.

Те карат надолу по улицата. Екълс не добавя нищо повече, само гледа през предното стъкло и присвива очи. Той търси запалката по арматурното табло.

– Предполагах, че ще е при тях – казва Заека.

Той вече започва да се ядосва леко, че свещеникът не му се кара или нещо подобно; изглежда, не е запознат с неговия въпрос.

Запалката изведнъж изпада отнякъде. Екълс я приближава до цигарата си, всмуква и като че ли отново се съсреодоточава.

– Очевидно – казва той, – когато вие не сте се върнали до половин час, тя се е обадила на родителите ви и баща ви е трябвало да доведе детето у вас. Той, мисля, я е успокоил и ѝ е казал, че навярно вие сте се отбили някъде. Тя си припомнила, че сте се прибрали късно, понеже сте играли мач на улицата, и сметнала, че може би сте отишли пак там. Струва ми се даже, че баща ви е обиколил града, за да открие къде играете.

– А къде е бил старият Спрингър?

– Тя не им се обадила. Не им се обадила до два часа през нощта, когато, предполагам, бедната жена е изгубила вече всякаква надежда.

Този израз "бедната жена" звучи в устата му банално.

Хари пита:

– До два часа не им се е обадила?

Обзема го съжаление; ръцете му се впиват във вързопа, сякаш утешава Дженис.

– Почти до това време. Дотогава тя е била в такова състояние – пияно и иначе, че майка ѝ ме повика.

– А защо вас?

– Не зная. Хората знаят. – Екълс се засмива. – Те смятат, че това утешава. Най-малко за мене обаче. Аз винаги съм мислил, че госпожа Спрингър ме мрази. Тя от месеци не е идвала на църква.

Когато се обръща, за да погледне Заека в лицето и да види какъв е ефектът от тази шега, някакво странно угризение на съвестта повдига веждите му и отваря голямата му уста.

– Значи, това е било към два часа сутринта?

– Между два и три.

– Съжалявам. Съвсем не съм имал предвид да ви вдигам от леглото.

Свещеникът разтърсва раздразнено глава:

– Да не говорим за това.

– Да, но аз се чувствам ужасно...

– Наистина ли? Това е обнадеждаващо. Всъщност какъв е точно вашият план?

– В действителност нямам план. Карам някак си напосоки.

Смехът на Екълс го изненадва; на Заека му се струва, че свещеникът е врял и кипял в подобни истории – разбити домове, бягащи съпрузи – и че това "карам някак си напосоки" беше прозвучало по-свежо. Той се чувства поласкан. Екълс е обигран в това.

– Вашата майка има интересно виждане – продължава Екълс. – Тя мисли, че това, което смятаме – жена ви и аз, – че сте избягали, е илюзия. Тя казва, че вие сте прекалено добpo момче, за да извършите подобно нещо.

– И вие сте се занимавали с това, така ли?

– С това и с една смърт вчера.

– Брей! Съжалявам.

Те караха без определена посока с малка скорост през познатите улици; по едно време минаха край фабриката за лед, а после завиха така, че пред тях се откри долината.