Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Вижте, ако наистина искате да ме повозите с колата – казва Заека, – бихте могли да карате към Брюър.

– Не искате да ви отведа при жена ви, така ли?

– Не! Стига мъка! Искам да кажа, не мисля, че от това ще произлезе нещо добро. Не смятате ли?

В продължение на доста дълго време, изглежда, като че ли другият не го е чул; неговият чист уморен профил се взира през предното стъкло, докато голямата кола се движи непрестанно напред. Хари вече е поел дъх, за да повтори казаното, когато Екълс прибавя:

– Да. Щом вие не искате от това да произлезе добро.

Въпросът изглежда приключен така просто. Те карат надолу по Потър авеню към магистралата. По слънчевите улици има само деца – някои от тях все още в дрехите си от неделното училище. Малки момиченца с розови роклички като камбанки, които стърчат направо от талията. Панделките им са в тон с чорапките.

Екълс пита:

– Какво направи тя, че ви накара да я напуснете?

– Помоли ме да ѝ купя пакетче цигари.

Този път Екълс не се засмива, както Заека очакваше; сякаш не сметна забележката за безочлива, а само малко над позволената граница. Но това беше истината.

– Това е истината. Просто почувствах как цялата работа се протакаше и отлагаше поради това, че постоянно се опитвах да се приспособя към хаоса, който тя непрестанно създаваше. Не зная, стори ми се, че целият съм полепнал с изпочупени играчки и празни чаши, с телевизионни предавания и закъснели обеди и вечери и няма никакъв изход от всичко това. Тогава изведнъж ми хрумна колко лесно е да избягам, просто да си отида, и за проклетия оказа се наистина лесно.

– Да, за по-малко от два дни наистина е лесно.

– О! Съществува закон, предполагам.

– Не съм мислил толкова за това. Тъща ви се сети веднага, но жена ви и господин Спрингър са решително против. Струва ми се, по различни причини. Жена ви изглежда почти парализирана; тя не иска никой да предприеме каквото и да било.

– Бедното дете! Тя е такава глупачка!

– Защо сте тук?

– Защото ме хванахте.

– Искам да кажа, защо бяхте пред вашия дом?

– Върнах се, за да си взема чисти дрехи.

– Толкова ли са важни чистите дрехи за вас? Защо спазвате подобно благоприличие, щом така лесно можете да стъпчете останалите?

Сега Заека започва да долавя опасността от разговора; с неговите камъни по неговата глава...

– Също... оставих ѝ и колата.

– Защо? Не ви ли трябва, за да избягате?

– Просто сметнах, че тя трябва да бъде нейна. Баща ѝ ни я продаде евтино. Във всеки случай на мене поне тя не е донесла нищо добро.

– Така ли?

Екълс загасва цигарата си в пепелника на колата и търси в джоба на сакото друга. Те заобикалят планината в най-високата отсечка на шосето, където склонът се издига много стръмно от едната страна и слиза пак така стръмно от другата, за да даде място на някоя къща или бензиностанция. Долу е реката.

– Ако аз трябваше да напусна жена си – продължава Екълс, – щях да взема кола и да замина на хиляди мили.

Това звучеше почти като съвет, който излизаше спокойно от бялата яка.

– Точно това направих и аз! – възкликва Заека, зарадван, че у двамата има нещо общо. – Карах до Западна Вирджиния. След това си рекох "по дяволите" и се върнах.

Трябва да спре да ругае! И защо ли го прави, пита се той. Може би за да запази разстоянието между тях; той чувства опасно привличане към тоя мъж в черно.

– Мога ли да попитам защо?

– О, не зная. По много причини. Изглеждаше по-безопасно да бъда в място, което познавам.

– Не сте се върнали, за да защитите жена си.

Заека не отвръща нищо на това. Екълс продължава:

– Вие говорите за това чувство... на безпорядък. А как мислите, че е с другите съпрузи. Да не смятате, че сте някакво изключение?

– Вие не очаквате, че ще ви отговоря положително, но ще го направя. Някога аз играех една игра добре. Наистина! Играех добре. И след като сте били в нещо отличен, независимо в какво, някак си ви съсипва да сте второ качество. А това малкото, което ние с Дженис имахме, беше наистина второ качество.

Запалката се показва на таблото. Екълс пали и отново бързо обръща поглед напред. Те бяха слезли вече в предградията на Брюър. Той пита:

– Вярвате ли в бога?

Репетирал вече това тази сутрин, Заека отговаря бързо:

– Да.

Екълс премигва от изненада. Окосменият клепач на окото от профила му потрепва, но той не извръща лице.

– Мислите ли тогава, че бог иска да карате жена си да страда?

– Позволете ми и аз да ви попитам нещо. Смятате ли, че господ иска един водопад да бъде дърво?