Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Памукови и чайките в полуздрача и как тя идваше в леглото на другото момиче. Никога тя не идваше по тоя начин в тяхното легло. Имаше и хубави неща: една вечер той влезе в банята, без да знае, че тя е там. Огледалото беше цялото замъглено от пара, а Дженис, току-що излязла изпод душа, стоеше отпусната и доволна само с малка синя кърпа, без стеснение. Дженис, която толкова много се свенеше да покаже тялото си дори и през първите седмици на брака им. Задникът ѝ беше порозовял от топлата вода и на две половинки, както обикновено става у жените, когато се наведат. Как се обърна и се засмя на израза, който той имаше, и как вдигна ръце, за да го целуне. Тялото ѝ е зачервено от парата, а тилът ѝ е хлъзгав. Заека се намества и връща мисълта си към мрака на своите представи: шията ѝ е хлъзгава, и вдлъбнатината на гърба е мека. Двамата заедно коленичат и телата им се огъват както никога по-рано...

Той удря пищяла си в дръжката на вратата и болката се смесва странно с металическия ек, който иде отдолу, откъм строящия се магазин. Работното време беше започнало. Осем часът? Заека се сгърчва от болка и се изправя, а сакото, с което се бе покрил, се смъква на коленете му. През мръсното предно стъкло забелязва фигурата на Тотеро, който слиза надолу по уличката. Той е вече оттатък старата фермерска къща. Заека изскача от колата, облича сакото и тича след него.

– Господин Тотеро! Хей, господин Тотеро!

Гласът му е спаднал и дрезгав, след като не е говори толкова време.

Човекът се обръща. Изглежда по-уморен, отколкото Заека бе очаквал. Един нисък човек с голяма плешива глава който играеше, когато баскетболът беше динамична и мъжествена игра. Изглежда по-нисък поради голямата си глава, спортното сако на едри карета, както и от краката, приличащи на пънове в сини панталони, които са толкова дълги, че ръбът им се криви и гърчи над обувките. Когато престава да тича и прави последните крачки, Заека се бои, че се е припознал.

Но Тотеро казва най-подходящото в момента:

– Хари! Знаменитият Хари Енгстръм!

Той прегръща с едната си ръка Хари, а с другата му стиска силно ръката. Това припомня на Заека начина, по който той винаги слагаше ръцете си върху тях. Това е точно Тотеро, хванал го здраво, като му се усмихва с някаква разкривена усмивка. Носът му е крив. Едното му око е широко отворено, а другото полузатворено. С годините лицето му се е изкривило още повече. Даже не е оплешивял равномерно; сиви и светлокафяви косми като на четка се подават тук-там по черепа му.

– Искам да се посъветвам с вас – казва Заека и се поправя. – Всъщност това, от което наистина се нуждая сега, е място за спане.

Тотеро замълчава, преди да отговори. В маниера, по който той мълчи при такива случаи, се крие неговата сила, авторитетът му. Другите бързат да отговорят веднага, като че ли винаги са нещо смутени, но Тотеро умее да се владее и да изчаква, сякаш обмисля всичко. Това му придава голяма тежест. Накрая пита:

– Какво е станало с твоя дом?

– Като че ли рухна.

– Какво искаш да кажеш?

– Не беше както трябва. Избягах. Наистина избягах.

Нова пауза. Заека присвива очи срещу слънцето, което се отразява от асфалта. Лявото ухо го боли. Зъбите му от тази страна сякаш също започват да го болят.

Постъпката ти не изглежда много обмислена – казва Тотеро.

– Та то беше такава каша.

– Каква каша?

– Не зная. Жена ми е алкохоличка.

– А опита ли се да ѝ помогнеш?

– Разбира се. Но как?

– Пиеше ли с нея?

– Не, никога. Не мога да понасям алкохола. Просто не обичам вкуса му.

Той казва това не без самодоволство, горд, че може да се похвали пред своя стар треньор, че не е злоупотребявал с тялото си.

– Може би е трябвало да го правиш – подхвърля след малко Тотеро. – Може би, ако беше споделил това удоволствие с нея, тя щеше да превъзмогне тази слабост.

Заслепен от слънцето и вдървен от умората, Заека не може да схване мисълта му.

– Дженис Спрингър е твоята жена, нали? – пита Тотеро.

– Да. Господи, тя е глупачка. Истинска глупачка!

– Това, което казваш, Хари, е много жестоко, независимо за кого се отнася.

Заека кимна, понеже Тотеро изглежда убеден в това, което говори. Той се чувства объркан и разколебан от мълчанието му. Сега тия мълчаливи паузи му изглеждат по-дълги отколкото по-рано и като че ли и Тотеро чувства тяхната сила. Отново страх обхваща Заека. Той смята, че старият му треньор е изкуфял и започва всичко отначало.

– Мислех, че ще мога да поспя няколко часа тук някъде в клуба. Иначе след всичко трябва да се върна вкъщи. Ужасно съм уморен.