Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Дженис често го притиска до себе си и му говори, за да го накара да се смее, и докато той оцветява, тя е много щастлива. В гимназията рисуването беше един от предметите, който не я плашеше, и по рисуване винаги получаваше шестици. Тя се усмихва от удоволствието, което ѝ доставя оцветяването на един двор с обор на нейната страница – колко хубаво го прави, – от чувството, че малките цветни пръчици между пръстите ѝ правят толкова хубави хоризонтални черти, от присъствието на малкото тяло на сина ѝ до нея, целият отдаден на заниманието.

Хавлията ѝ се разперва на пода и тялото ѝ изглежда красиво и вулгарно. Тя се мести, за да не засенчва страницата, и вижда, че отчасти е боядисала едно пиленце зелено. Изобщо не е спазвала линиите и нейната страница е грозна; започва да плаче: толкова е несправедливо, като че някой, който стои до нея, без да разбира нищо, ѝ бе казал, че тя оцветява лошо.

Нелсън вдига поглед и схватливото му лице коренно се променя. Той вика изплашено:

– Недей! Недей, мамичко!

Тя се готви да го настани бързо в скута си, но той подскача и изтичва с разкривена, почти накуцваща походка и спалнята, и пада на пода, ритайки.

Тя се надига със спокойна усмивка и отива в кухнята, където мисли, че е оставила уискито. Важното е да завърши дъгата до края на деня, Хари да бъде покровителстван и е глупаво да не пийне още една глътка, която ще заглуши мъката ѝ. Излиза от кухнята и казва на Нелсън:

– Мама престана да плаче, миличък. Това беше шега. Мама не плаче. Мама е много щастлива. Тя те обича твърде много.

Неговото възбудено изцапано лице я гледа; като промушване с нож в гърба телефонът звъни. Все още със същото спокойствие тя отговаря:

– Ало!

– Мила? Тук е татко.

– О, татко!

Радост струи от устните ѝ.

Той мълчи.

– Дете, Хари болен ли е? Минава единайсет, а той още не се е явил на работа.

– Не. Той е екстра. Ние всички сме екстра.

Нова пауза. Любовта към баща ѝ тече към него по мълчаливата жица. Тя желае разговорът да продължи вечно. Той пита:

– Добре, къде е той? Там ли е? Там ли е? Искам да говоря с него, Дженис.

– Татко, той не е тук. Излезе рано тази сутрин.

– Къде отиде? Няма го в хайърлота.

Струва ѝ се, че го е чула да казва тази дума милион пъти; той я произнася както никой друг; произнесена от неговите устни, тя е съдържателна и богата, като че ли целият свят е концентриран в нея. Всички хубави неща от нейното детство – дрехите ѝ, играчките ѝ, къщата им, дойдоха от "хайърлота".

Тя е окуражена; разговорите за продажба на коли са нещо, което познава.

– Той излезе рано, татко, за да покаже една пощенска кола на някакъв клиент, който трябвало да ходи на работа или нещо подобно. Чакай! Нека да помисля. Каза, че човекът трябвало да отиде в Алентаун рано тази сутрин. Той трябвало да замине за Алентаун, а Хари трябвало да му покаже тази пощенска кола. Всичко е наред, татко. Хари обича работата си.

Третата пауза е най-дългата.

– Мила! Сигурна ли си, че не е там?

– Татко, не си ли смешен? Той не е тук.

И Дженис издига слушалката във въздуха на празната стая, като че ли тя има очи. Това е дръзка шега от страна на една дъщеря, но неочаквано, просто както държи протегната ръката си, ѝ прилошава. Когато връща отново слушалката до ухото си, той казва с далечен глас:

– ...мила. Добре. Не се тревожи за нищо. Децата там при тебе ли са?

Чувствайки, че ѝ се вие свят, Дженис окача слушалката! Това е грешка, но тя смята, че е била достатъчно хитра. Смята, че заслужава да си пийне малко. Кафявата течност се разлива върху димящите парченца лед и не спира, когато тя ѝ казва да спре. Дженис счупва бутилката ядосано и капки, просто цели петна, се разливат в мивката. Отива в банята с чашата и излиза с празни ръце и вкус на паста за зъби в устата си. Спомня си, че хвърли бегъл поглед в огледалото и приглади косата си, а след това се залови да си мие зъбите С четката на Хари.

Разбира, че закусва, като гледа реклама за продукти и някакво списание: парченца бекон цвъртят в един тиган, накрая на грамадна синя ръка. Тя вижда най-хубавата част от нюйоркската борса да лети във въздуха като хубави струи па фонтан в парк и се чуди колко бързи са техните дъги. Те приковават ръката ѝ върху ключа и тя намалява газта.

Сипва чаша мляко за Нелсън, откъсва малко листа от една маруля, слага ги в жълта чиния от пластмаса и самата тя изяжда няколко. Не смяташе да слага чиния за себе си, пи после решава да хапне, защото може би това потреперване в стомаха ѝ е от глад; слага друга чиния и стои там, като я държи с две ръце пред гърдите си, питайки се защо татко беше толкова сигурен, че Хари е тук. Тук, в апартамента, има друг човек, тя знае, но това не е Хари и този човек няма повече работа тук и тя решава да не му обръща внимание, и продължава да закусва с леко упорство, което идва от тялото ѝ. Упорства за всичко, докато на масата всичко е наред.