Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

Нелсън казва, че беконът е мазен и пита отново дали татко е заминал. Това и оплакването му от бекона, който тя беше толкова умна и смела да приготви, я ядосват дотолкова, че след двадесетия му отказ да хапне поне парченце маруля пресяга и удря неговото невъзпитано лице. Глупавото момче дори не може да заплаче, само седи там, взира се и преглъща и накрая избухва в плач. За щастие обаче тя посреща със спокойствие това положение; много е спокойна. Разбира абсурдността на целия опит и се отказва да го бие. Със спокойствието на една самотна голяма вълна тя приготвя неговото шише, улавя го за ръка, гледа го, докато уринира, и го слага в леглото. Все още разтърсван от последиците от риданията, Нелсън закрепва шишето в устата си и от безжизнеността на неговите наблюдателни очи тя разбира, че детето вече е влязло в канала, водещ към съня.

Телефонът звъни пак, този път по-сърдито от предишния, и докато тича към него, тича, защото не иска Нелсън да се разбуди, чувства как силите ѝ я напускат и някаква кафяна сухота мие гърлото ѝ.

– Ало!

– Дженис! – Гласът на майка ѝ е равен и груб. – Току-що се върнах от покупки в Брюър и баща ти се е опитвал да се свърже с мен цялата сутрин. Той смята, че Хари отново е заминал. Така ли е?

Дженис затваря очи и казва:

– Замина за Алентаун.

– Какво ще прави там?

– Ще продава една кола.

– Не бъди глупава, Дженис. В ред ли си?

– Какво искаш да кажеш?

– Да не си пила?

– Какво да пия?

– Не се тревожи сега. Идвам веднага.

– Мамо, недей. Всичко е наред. Току-що сложих Нелсън да си легне.

– Ще хапна нещо от хладилника и идвам веднага. Ти си легни.

– Мамо, моля те, не идвай.

– Дженис, сега не говори. Къде отиде той?

– Стой настрана, мамо. Той ще се върне довечера.– Тя слуша и добавя: – И престани да викаш!

Майка ѝ казва:

– Да, ти казваш "престани!", когато продължаваш да позориш всички ни. Първия път мислех, че това е само негова грешка, но сега вече не съм сигурна. Чуваш ли ме? Не съм толкова сигурна.

Лекото прилошаване, което чувства след цялата тая реч, става толкова силно, че тя се пита, дали ще може да се държи още на телефона.

– Не идвай, мамо – умолява тя. – Моля ти се!

– Ще хапна малко и до двайсет минути ще дойда .

Дженис премества слушалката и се оглежда с ужас. Апартаментът е в ужасно състояние. Книжки за оцветяване по пода, чаши, леглото неоправено, мръсни съдове навсякъде. Изтичва до мястото, където тя и Нелсън оцветяваха, и се опитва да се наведе. Отпуска се на колене, а бебето започва да плаче. Изплашена от двойната мисъл да не разбуди Нелсън и от тайното отсъствие на Хари, тя изтичва до детското креватче и го намира кошмарно, омазано с портокалова каша.

– Проклето ти, проклето ти! – стене тя, вдига малкото мръсно телце от креватчето и се чуди къде да го занесе.

Отнася го в креслото и като си хапе устните, отбожда иглите.

– Ти, малко прасе – мърмори тя, чувствайки, че звукът от нейния глас задържа другия човек, за когото подразбира, че е в стаята.

Отнася мократа изпоцапана пелена в банята и я пуска във ваната, а след това, като се отпуска на колене, върти запушалката на ваната в нейната дупка. Отваря и двата крана толкова силно, колкото изобщо е възможно, знаейки от опит, че когато и двата са изцяло отворени, температурата на водата става умерена. Водата бие от крановете като с юмруци. Тя забелязва чашата с разводненото уиски, която е оставила върху тоалетката, поема една дълга застояла глътка и след това се чуди как да се отърве от ръцете си. През цялото това време Ребека пищи. Като че ли има достатъчно ум, за да знае, че е мръсна. Дженис взема чашата със себе си и я разсипва върху килима с коляното си, докато сваля нощницата и фланелката на бебето. Отнася мокрите вир-вода дрехи до телевизора и ги поставя върху него, като кляка и се опитва да натъпче цветните моливи обратно в кутията им.

Главата я боли от цялото това клатушкане нагоре-надолу.

Тя слага моливите на кухненската маса и изтърсва неизядения бекон и марулята в книжната кесия под мивката, но отворът на кесията се накланя и отчасти се затваря, така че марулята пада в тъмното зад кофата за смет; навежда се, като си удря главата, опитвайки се да види падналата маруля Или да я хване с пръсти, но не може. Коленете я болят от толкова много коленичене. Тя се предава и за своя изненада сяда решително върху един кухненски стол, и гледа ярките меки носове на моливите, които се подават от кутията "Крейола". Трябва да скрие уискито. За секунда тялото ѝ остава неподвижно, но когато се раздвижва, вижда ръцете си с малките черни мръсни ивици под ноктите да слагат бутилката уиски в нисък шкаф с няколко стари ризи на Хари, които пазеше за парцали. Той никога не носеше кърпени ризи, не че тя беше много добра в кърпенето. Тръшва вратата, но не успява да я затвори, а в края на линолеума, до мивката, корковата тапа на бутилката от уиски се взира в нея като малък цилиндър. Тя го слага в кесията с боклук. Сега кухнята е доста чиста.