Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Толкова е долно...

Това че Дженис се осмелява да каже подобно нещо, го вбесява; той разбира, че тя не го е правила цели три месеца и през това време е придобила нереална представа за любовта. Преувеличава нейното значение, представя си я като нещо необикновено и скъпоценно; тя има право на половината, но всичко, което той иска, е да се избави от това, така и и може да продължи, да заспи, да излезе на правия път заради нея. Това е заради нея.

– Обърни се! – казва той.

– Обичам те – казва тя с облекчение, без да разбере, мислейки, че я пуска.

Тя погалва лицето му за "лека нощ" и си обръща гърба.

Хари се смъква надолу и се натъкмява зад нея охладнял. Когато започна да действа сериозно, разпалено, тя извива глава и пита през рамото си:

– На този трик твоята курва ли те научи?

Той я удря с юмрук по рамото и става от леглото. Долната част на пижамата му пада. Нощният бриз прониква през стъклото на прозореца. Дженис се обръща по гръб в средата на леглото и тъмното ѝ лице обяснява:

– Аз не съм твоята курва, Хари.

– По дяволите – подвиква той. – За първи път, откакто си се върнала вкъщи, поисках това от тебе.

– Ти си чудесен! – продължава тя.

– Благодаря.

– Къде отиваш?

Той облича дрехите си.

– Излизам. Бях затворен в тази проклета дупка цял ден.

– Ти излиза тази сутрин.

Той намира своите бежови панталони и ги обува. Тя пита:

– Защо не можеш да си представиш как се чувствам аз? Току-що съм родила.

– Мога. Мога, но не искам, не е това важното, важното е как се чувствам аз. А аз се чувствам като човек, който ще се махне.

– Недей! Хари! Недей!

– Ти можеш само да лежиш там със своя скъпоценен задник. Целуни го заради мене!

– О, за бога! – извиква тя и се мята под завивките, като заравя лицето си във възглавницата.

Даже и след всичко това той би могъл да остане, ако тя не беше приела поражението с тази си постъпка. Нуждата му да люби е отминала, така че няма причина да излиза. Той престана да я обича най-после, тъй че може също да лежи до нея и да заспи. Но тя моли за това, лежейки там в объркано ридание, а навън, надолу в града един мотор гърми и той мисли за въздуха, за дърветата и улиците, простиращи се пусти под уличните лампи, и излиза от вратата.

Странното е, че тя заспива скоро, след като той излиза; беше свикнала да спи сама напоследък и за нея е физическо облекчение, че го няма в леглото, ритайки с горещите си крака и усуквайки чаршафите на въжета. От това, което той правеше с нея, я заболяха шевовете и тя се отпуска върху леката болка изнемощяла.

Към четири часа сутринта Беки се разбужда, като изплаква, и тя става; нощницата се удря леко в тялото ѝ. Тя ycеща кожата си някак неестествено чувствителна, докато обикаля насам-натам из апартамента. Преповива бебето и ляга на леглото, за да го накърми. Беки поема млякото, сякаш смуче от празно място в тялото на майка си.

Хари не се е върнал. Ако беше излязъл само за да се разхлади, до това време вече трябваше да се е върнал.

Бебето продължава да изпуска зърното, понеже Дженис не може да задържи вниманието си върху нея; тя чувства по устните си вкус на сух препечен хляб; продължава да се вслушва... дали няма да чуе стърженето на ключа на Хари във вратата.

Съседите на майка ѝ ще умрат от смях, ако тя отново го загуби; не знае защо трябва да мисли за съседите на майка си, освен че през цялото време, когато беше вкъщи, майка ѝ и напомняше как те са се подигравали; у майка ѝ съществуваше това чувство, че тя е глупава и проста и е едно недоразумение, а тя мислеше, че щом се сдобие със съпруг, всичко ще свърши, всичко. Искаше да бъде жена със собствен дом. И мислеше, че когато кръсти това бебе на майка си, ще се отърве от нея, но вместо да стане така, то още по-здраво я залепи за нея. Бедното! Тя чувства, че лежи на върха на една колона, където всеки от града може да види, че е сама. Чувства студ. Бебето не иска да стои на зърното, нищо не ще го задържи за нея.

Тя става и се разхожда из стаята с бебето на рамото си, друскайки го, за да глътне въздух, а бебето, бедното, увиснало и отпуснато, продължава да се смъква, като се опитва да забие в нея своите малки, сякаш без кости крачета, за да се задържи здраво, и нощницата, развяна от бриза, докосва прасците ѝ, задната част на краката ѝ, задника ѝ, както го нарече той. Това, че те нямат дори прилични имена за частите на тялото ти, те омърсява.

Ако само се чуеше стържене в ключалката и той се появеше на вратата, би могъл да прави с нея всичко, което поиска, да има всяка част от нея. Щом го желаеше! Какво я беше грижа, че това е брак? Но когато той опита тази вечер, то просто ѝ се стори толкова грозно! Все още я боли! И той, който спеше с тая проститутка през всичките тия седмици, и той, който ѝ каза: "Обърни се", с тоя нетърпелив глас, като че ли тя беше само вещ, с която той искаше да го направи...