Джон Ъпдайк - Заеко, бягай

– Беки, Беки, Беки! – вика той. – Заспи, заспи, заспи!

Шумът прави Нелсън раздразнителен и той захленчва. Сякаш, бивайки най-близо до тъмната врата, от която бебето малко преди това излезе, той е най-чувствителен към заплахата, за която бебето се опитва да ги предупреди. Някакъв призрак, невидим за техните сетива, изглежда, сграбчва Ребека, щом остане сама.

Заека я слага долу и отива на пръсти във всекидневната; те притаяват дъх. Тогава с още по-остро дращене ципата на тишината се разкъсва и треперещото стенене започва пак – ,ииннх, аннннннннпх! "

– О, боже мой! – възкликва Заека. – Дяволска дъще! Дяволска дъще!

Към пет часа следобед Дженис започва да плаче. Сълзи бликат и се стичат по тъмното ѝ изопнато лице.

– Пресъхнала съм – казва тя. – Пресъхнала съм. Нямам просто с какво да я нахраня.

Бебето беше много често на гърдите ѝ.

– Не обръщай внимание на това – казва той. – Тя ще млъкне. Пийни нещо. Пийни там от твоето... Има малко старо уиски в кухнята.

– Кажи! Какво означава това... "пийни там от твоето!"... Aз се опитвах да не пия. Мислех, че не ти харесва това. Целия следобед пушиш цигара след цигара и повтаряш: "Пийни. Пийни!"

– Предполагах, че ще те облекчи. Ти си дяволски изнервена.

– Не повече от тебе. Какво те мъчи? Какво ти е влязло в ума?

– Какво се е случило с твоето мляко? Защо не можеш да дадеш на детето достатъчно мляко?

– Храних я три пъти в продължение на четири часа. Вече няма нищо.

С прост, обикновен жест тя натиска гърдите си през роклята.

– Добре, пийни нещо.

– Кажи за какво ти говориха в църквата? "Иди си вкъщи и напий жена си?" Ти можеш да пиеш, ако си си наумил.

– Нямам нужда от пиене.

– Е, имаш нужда от нещо. Ти си тоя, който разстройва Беки. Тя беше чудесна цялата сутрин, докато ти се върна.

– Не обръщай внимание. Просто не обръщай внимание. Просто забрави за цялото това вонящо нещо!

– Бебе плаче!

Дженис прегръща Нелсън.

– Зная, миличко. Горещо ѝ е. Ще спре след минута.

– Бебе горещо?

Те слушат в продължение на една минута, но то не спира; безумното слабо предупреждение, прекъсвано от мъчителни интервали, продължава и продължава. Предупредени но не знаейки за какво, те се препъват в останките от неделния вестник вътре из апартамента, чиито стени се изпотяват като стените на затвор.

Навън небето продължава да е все така просторно, царствено, синьо през всичките тия часове и Заека е паникьосан от мисълта, че в такъв ден неговите родители ги водеха на дълги приятни разходки, а те пропиляват една хубава неделя. Те обаче не могат да се организират, за да излязат. Той и Нелсън могат да вървят, но необяснимият страх на Нелсън го кара да не иска да остави майка си, и Заека, надявайки се да я обладае евентуално, се върти край нея като около малко близко съкровище. Неговото силно, страстно желание ги слепва един о друг.

– Защо не излезеш? Правиш бебето нервно. Правиш и мене нервна.

– Не искаш ли да пийнеш нещо?

– Не. Не . Искам само ти да седнеш или да спреш да пушиш ,или да люлееш бебето, или нещо, каквото и да било. И престани да ме докосваш. Много е горещо. Мисля, че трябва да се върна в болницата.

– Имаш ли някакви болки? Искам да кажа там долу.

– Е, няма да имам болки, ако бебето престане. Храних я три пъти. Сега трябва да храня вас за вечеря. О-ооох! Неделите ме разболяват. Какво прави в църквата, та си толкова възбуден?

– Не съм възбуден. Опитвам се да бъда полезен.

– Разбирам. Ето защо си толкова неестествен. Кожата ти мирише особено.

– Как?

– О, не зная. Престани да ми досаждаш.

– Обичам те.

– Престани! Не можеш... Точно сега съвсем не съм за любов.

– Ти само легни на канапето, а аз ще направя някаква супа.

– Не, не, не. Ти ще изкъпеш Нелсън! Аз ще се опитам пак да накърмя детето. Бедното, няма нищо там.

Те вечерят късно, но при пълна светлина; денят е един от най-дългите в годината. Те гълтат супата при мигащата светлина на неспиращите писъци на Ребека; нейният крехък глас е тънка електрическа жичка, горяща с непостоянни потоци на енергия. Но когато между натрупаните съдове на мивката, под изтърканите и влажни мебели и приличащата на ковчег вдлъбнатина на плетеното детско креватче сенките започват да се сгъстяват, тази, с която Беки се беше борила целия следобед, малко я поотпуска и изведнъж тя се успокоява, оставяйки зад себе си тържествен гузен мир. Те не бяха я разбрали. Една чужденка, която не говори английски, но измъчена от голямо страдание, се беше вмъкнала между тях и те не бяха я разбрали. Най-накрая профучава самата нощ и го отнася като счупено парче от смет.