Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

— Зависи какво разбирате под хубав мъж — каза тя. — Някои мъже са хубави в едно отношение и не са хубави в друго. Едни имат широки рамене, обаче краката им са много тънки. Аз не харесвам мъже с много тънки крака. Познавам едно момиче, което се раздели с гаджето си, само защото краката му бяха много тънки, а иначе беше много хубаво момче.

— О! — възкликна Кокотсо — Че тя е направила голяма глупост. Как можеше да се разделиш с приятеля си заради такова нещо?

— Може би й е ставало смешно, щом му види краката, може би винаги я е напушвал смях и не е можела да се сдържа — предположи Констанс. — Това надали му е било приятно. Мъжете не се мислят за смешни.

Това накара маа Рамотсве да се усмихне.

— Това си е самата истина. Мъжете не мислят, че са смешни. Това е точно така, маа. Абсолютно вярно. Не бива да се смееш на един мъж, иначе той ще избяга и ще се скрие като селско куче.

— Но това е сериозен въпрос — замисли се Кокотсо. — Може ли да се смята за хубав един мъж, който има красиво лице и къси крака? Виждала съм такива мъже. Те са хубави докато седят, но като станат, изведнъж виждаш колко са им къси краката, и си казваш: „Боже, господи, какви къси крака!“

— А понякога — намеси се Констанс, — виждали ли сте понякога как на някои мъже краката му правят завой в коленете и им стават на „о“, виждали ли сте? Много е смешно. Ходят така, почти като маймуни.

На маа Рамотсве й беше невъзможно да не се смее. Ако тези момичета сериозно имаха толкова ниско мнение за мъжете и се подиграваха с тях, това естествено не би я разсмяло, но тя знаеше, че харесват мъжете, много ги харесват. Заедно с Констанс се кикотеше на имитациите на Кокотсо. Кокотсо имитираше… чираците! Колко беше точна, а никога не ги беше виждала. Да имитираш някое от тези момчета беше все едно да ги имитираш всичките!

Кокотсо седна обратно на стената и за минута и трите замълчаха. Маа Рамотсве беше доста изненадана от самата себе си — седеше на стената, с две момиченца, може би по-малки от половината й години и си говореше с тях за мъже. Беше ги видяла, когато с микробуса минаваше покрай „Радио Габс“ по обяд. Нямаше намерение да ходи там преди късния следобед, но изведнъж осъзна, че това е точно възможността, която търсеше. И тя паркира белия микробус зад ъгъла и се появи на паркинга пред радиото съвсем небрежно, като човек, който просто се разхожда през обедната си почивка. Спря отпред и се отби при момичетата да ги попита колко е часът. Оттам нататък беше лесно. Въпросът за часа бе последван от забележката колко е уморително да върви човек през града и дали е удобно да седне тук до тях за няколко минути, да си събере силите.

Тя, разбира се, не допускаше, че момичетата висят на тая стена, само за да си почиват. Това беше паркингът на „Радио Габс“ и младите дами съзерцаваха точно входа на радиото, и то със сигурност не за да гледат кой влиза там, а кой излиза. А пък между тези, които можеха да се появят оттам и да представляват интерес за две седемнайсетгодишни модно облечени момичета, на първо място беше господин Спокес Спокеси, известен диждей и радиоводещ от „Радио Габс“. Шоуто на Спокес Спокеси вървеше от девет сутринта до един и половина следобед. Казваше се „Да си прекараме добре със Спокеси“ и беше хит сред младежта в Габороне. Чираците го слушаха докато работеха, макар че господин Дж. Л. Б. Матекони изключваше радиото, когато вече не можеше да издържа. Той поне беше човек с вкус и имаше ограничени възможности да търпи дивашките шумове, които излъчваха по радиото с най-голям ентусиазъм. При обикновени обстоятелства маа Рамотсве би се интересувала точно толкова, ако не и по-малко, от Спокес, но не беше така. Той бе вторият кандидат в листата на маа Холонга, колкото и невероятно да беше, и следователно маа Рамотсве трябваше да намери начин да говори с него.

— Слушате ли това радио?

Констанс плясна с ръце.

— Непрекъснато! Непрекъснато! Това е най-хубавото радио. Най-новата музика, най-новите неща и…

— И Спокес, естествено — добави Кокотсо. — Спокес!

Маа Рамотсве се престори, че за пръв път го чува.

— Спокес? Какво е Спокес? Да не е някоя група?

— О, маа, ти въобще не си в течение — разсмя се Кокотсо. — Спокес води шоу, най-доброто шоу на света. Как говори! Леле Боже! Като го чуеш да говори за музика и направо го виждаш как седи зад микрофона! Ох!

— А хубав ли е? — попита маа Рамотсве.

— Приказен — каза Констанс. — Най-хубавият мъж в Габороне.

— Направо в цяла Ботсуана — заяви Кокотсо.