Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

— Охо! — каза маа Рамотсве. — А ще го видим ли, ако постоим тук? Ще го видим ли как излиза?

— Да — каза Констанс. Ние идваме тук всяка седмица само за да го видим. Понякога си говори с нас. Понякога ни махва с ръка. Той мисли, че работим ей там отсреща и просто идваме тук през обедната почивка. Не знае, че идваме специално заради него.

Маа Рамотсве се показа заинтригувана.

— На колко е години този Спокес? — попита тя.

— Точно на колкото трябва — каза Констанс — На двайсет и осем. И има рожден ден на…

— На двайсет и четвърти юли — каза Кокотсо. — Тогава ще дойдем тук и ще му донесем подарък. Той ще се зарадва.

— Много сте мили — каза маа Рамотсве. Тя се вгледа за миг в двете момичета, като се опитваше да си представи какво значи да ухажваш всъщност един почти непознат човек. Защо хората се захласват така по шоумените? Какво толкова намират у тях? И тогава тя изведнъж се сепна, защото се сети за Ноте Мокоти и за собствените си чувства към него преди толкова години, когато тя самата бе малко по-голяма от тези момичета. И този спомен я смири. Защото не биваше да забравя какво е да си млад и да вярваш в неща, които после ще ти се струват пълни фантасмагории.

— Ще излезе ли скоро? — попита тя. — Дълго ли ще трябва да го чакаме?

— Зависи — каза Констанс. — Понякога седи вътре и говори с главния мениджър с часове. А друг път излиза веднага след като свърши шоуто и се качва в колата си. Ето я неговата кола, ей там, червената, с жълтите завески на прозорците. Страхотна кола.

Маа Рамотсве погледна колата. „Фърст клас моторс“, помисли тя снизходително, но изведнъж Кокотсо я хвана за ръката, а Констанс прошепна в ухото й: „Спокес!“

Той излезе от главния вход, носеше смъкнати хип-хоп джинси, ризата му бе разкопчана до третото копче, а на врата му — златен ланец. Идолът на цял Габороне, сладкодумният ездач на ефира, красив, самоуверен, свеж и с ослепителна усмивка, Спокес Спокеси изгря в пълния си блясък.

— Спокес! — каза тихо Кокотсо и той се обърна към тях, сякаш беше чул нейната едва-едва прошепната молитва, махна им и се отправи към паркинга, където те седяха.

— Здрасти, момичета! Думела и прочее и прочее, и прочее!

Кокотсо ръгна в ребрата маа Рамотсве.

— Идва към нас! Ще говори с нас, видя ни!

— Здрасти, Спокес! — извика Констанс. — Страшно шоу направи днес! Фантастично! Тази банда, дето я пусна в десет, е трепач направо!

— Да — каза Спокес, който вече стоеше пред тях и се усмихваше с покоряващата си усмивка. — Хубав саунд. Добър саунд.

— Тази дама още не те е слушала, Спокес — каза Кокотсо и посочи маа Рамотсве. — Сега вече знае и от утре ще те слуша, нали, маа?

Маа Рамотсве се усмихна. Тя не обичаше да лъже и сега нямаше такова намерение.

— Не — каза тя. — Няма да го слушам.

Спокес я погледна изпитателно.

— Защо не, маа? Не харесвате ли такава музика? Затова ли няма да слушате шоуто? Да пусна нещо по-старичко?

— Много мило от ваша страна — каза любезно маа Рамотсве, но моля, не се тревожете. Пускайте това, което обичат слушателите ви. Аз съм добре.

— Обичам всички да са доволни — каза Спокес великодушно. — „Радио Габс“ е за всички.

— И всички те слушат, Спокес — каза Кокотсо. — Нали знаеш, че те слушаме?

— Какво ще правиш днес, Спокес? — попита Констанс.

Спокес примигна срещу нея.

— Бих ви завел на кино, но трябва да нагледам добитъка. Съжалявам.

— Всички се разсмяха на шегата, включително и маа Рамотсве.

— Не съм ли ви виждала някъде, раа? — каза тя и се вгледа отблизо в него, сякаш го изучаваше. — Сигурна съм, че някъде съм ви виждала.

Спокес се отдръпна леко, малко смутен.

— Виждате ме тук и там. Габороне не е голям град. Може да сте виждали и снимката ми във вестниците.

Маа Рамотсве сякаш се поколеба.

— Не, не е било във вестниците. Не. — Тя замълча, като че ли се ровеше в паметта си, а после продължи. — Да! Точно така! Сега си спомням. Виждала съм ви с онази дама, която има верига фризьорски салони. Знаете коя. Виждала съм ви някъде с нея. Може би на някое парти. Вие бяхте с нея. Тя сигурно е приятелката ви, раа?

Тя наблюдаваше внимателно ефекта от думите си. В миг безгрижната усмивка изчезна и на мястото й се мярна тревога. Той погледна двете момичета, които нетърпеливо очакваха отговора му.

— А, тази дама ли? Това е леля ми. Как ще е приятелката ми!

Момичетата се разкикотиха, а Спокес се наведе и докосна Кокотсо по рамото.

— Ще се видим после. „Метро клуб“?