Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

Като чу това, маа Макутси се завъртя и зяпна маа Рамотсве. Нима маа Рамотсве не виждаше каква опасност крие това? Ако заведеш един мъж в църквата насила, той просто ще избяга. Никой мъж не заслужава подобно нещо, да не говорим за такъв зрял и интелигентен мъж като господин Дж. Л. Б. Матекони. Това беше начало на бедствие и маа Рамотсве трябваше веднага да спре тези смешни фантазии. Но вместо това — маа Макутси онемя от изненада — маа Рамотсве кимна в съгласие!

— Добре — каза ентусиазирано маа Потокване. — Виждам, че си съгласна с мен. Сега остава да определим дата за сватбата и да подготвим всичко — в пълна тайна, — а после, на деня, някак си да го напъхаме в костюм…

— Но това как ще стане — прекъсна я маа Рамотсве. — Нали знаеш с какви дрехи ходи господин Дж. Л. Б. Матекони? С престилки… и със стара шапка с мазна периферия… и с велурени мокасини. Как ще махнем от него всичко това и ще го облечем в дрехи за в църква?

— Остави това на мен — заяви маа Потокване. — Всъщност остави всичко на мен. Можем да направим бракосъчетанието при нас, в сиропиталището. Ще организирам всичките майки да приготвят яденето. Всичко ще наредя, трябва само да дойдете, когато ви кажа. И ще се ожените. Обещавам ти.

Маа Рамотсве се колебаеше. Тя отвори уста да каже нещо, но маа Потокване не беше свършила.

— Не се тревожи, маа Рамотсве. Аз съм много тактичен човек, знам как се действа в такива случаи. Ти знаеш.

Маа Макутси се облещи от изумление, но вече знаеше, че нищо не е в състояние да спре маа Потокване. Събитията щяха да следват своя ход и нищо не може да направи. А и какво да се направи? Щеше ли да убеди маа Рамотсве да спре маа Потокване с нейния план? Едва ли, след като един път маа Рамотсве бе дала съгласието си, връщане назад нямаше. Можеше ли да предупреди господин Дж. Л. Б. Матекони, че го заплашва насилствена женитба? Не, нали тогава щеше да постъпи крайно нелоялно към маа Рамотсве, а щеше да бъде и голяма глупост, все едно да развали самия годеж. Не, оставаше й едно-единствено нещо и то беше да стои настрана от цялата тази работа. Може би щеше да си позволи да направи една забележка, така, съвсем отстрани, за да покаже неодобрението си към планираното начинание.

Маа Потокване не остана дълго на гости, но всяка минута от гостуването й се стори на маа Макутси цяла вечност. Възцари се ледена атмосфера. Маа Макутси мълчеше и не обелваше нито дума, отговаряше на въпросите на маа Потокване едносрично и недружелюбно.

— Сигурно имаш много работа — каза й маа Потокване и посочи купчината листове на бюрото. — Чувала съм, че си много полезна секретарка. Може би ще дойдеш някой ден в сиропиталището и ще ми помогнеш да се оправя с бумагите с моя офис? Това ще е голяма помощ за мен. От излишната хартия можем да запалим чуден огън, на децата много ще им хареса.

— Аз съм прекалено заета — отвърна маа Макутси. — Но можеш да си назначиш секретарка. Има един прекрасен колеж, казва се Ботсуански колеж за секретарки. Те могат да ти препоръчат някое момиче. И също да ти кажат какво е препоръчителното заплащане.

Маа Потокване отпи от чая и погледна маа Макутси над ръба на чашата си.

— Благодаря, маа — каза тя. — Това е чудесна идея. Но, разбира се, ние сме сиропиталище и нямаме приходи, за да наемем секретарка или нещо подобно. Затова има мили хора — като господин Дж. Л. Б. Матекони, — които ни предлагат услугите си безвъзмездно.

— Да, той е мил човек — съгласи се маа Макутси. — И затова хората се възползват от добрината му.

Маа Потокване остави чашата и погледна маа Рамотсве.

— Имаш голям късмет, маа. Твоята секретарка винаги може да ти даде прекрасен съвет — каза тя любезно. — Това сигурно много улеснява живота ти.

Маа Рамотсве, която наблюдаваше внимателно разразилия се конфликт, се опита да заглади нещата.

— Повечето неща в живота се получават по-добре, когато ги вършат двама души — каза тя. — Ти сигурно имаш подкрепата на майките в сиропиталището. Сигурно и те ти дават добри съвети.

Маа Потокване стана да си върви.

— Да, маа. Трябва до си помагаме едни на други. Това е самата истина.

Един от чираците щеше да откара маа Потокване обратно в сиропиталището. Маа Рамотсве и маа Макутси останаха отново сами в офиса, за втори път днес. Маа Макутси погледна към обувките си, както правеше винаги в моменти на криза. Обувките винаги й помагаха да мисли, но сега си мълчаха и не искаха да помогнат, сякаш казваха: „Нас не ни гледай, ние нищо не сме казали. Ти каза, каквото каза, шефке“. В нейните мисли обувките й винаги се обръщаха към нея с „шефке“, както чираците към господин Дж. Л. Б. Матекони. Съвсем правилно поведение, обувките трябваше да си знаят мястото.