Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

— Големи букви — каза тя. — Голямо нищо.

Маа Рамотсве се усмихна.

Тя беше сигурна, че постъпи правилно като доведе маа Потокване, и тази забележка го потвърди. След като си проправиха път до вратата, заобикаляйки нахално паркирания камион, те видяха Молефи срещу господин Дж. Л. Б. Матекони. Господин Дж. Л. Б. Матекони гледаше в пода, докато Молефи му крещеше и двете жени разбраха, че са пристигнали тъкмо навреме.

Маа Потокване се втурна вътре.

— Охо — каза тя, — кого виждаме тук в сервиза на господин Дж. Л. Б. Матекони? Молефи? Ти си, ти си, познах те! Да не си дошъл да обсъдите някой технически проблем с господин Дж. Л. Б. Матекони, а? Да не си дошъл за съвет, а?

Молефи се огледа злобно наоколо.

— Тук съм по работа, маа. С господин Дж. Л. Б. Матекони си имаме малко работа.

Каза го грубо и й обърна гръб. Маа Потокване хвърли поглед към маа Рамотсве, която поклати глава в знак на неодобрение. Молефи бе истински грубиян.

— Извинявай, раа — каза маа Потокване и пристъпи към него, — ти може би си забравил коя съм аз, но аз много добре знам кой си ти.

Молефи се обърна раздразнен.

— Слушай, маа…

— Не, раа, ти слушай — каза маа Потокване и тонът й застрашително се повиши. — Знам кой си ти, Хърбърт Молефи. Познавам майка ти. Тя ми е приятелка. И често ми дожалява за нея, че има такъв син.

Молефи отвори уста да каже нещо, но не издаде нито звук.

— Да, точно така — продължи маа Потокване и му се закани с пръст. — Лошо момче беше и лош човек си остана. Един калпазанин си ти, това е. Чух аз за тази работа с колата на месаря. Да, да, чух. И се чудя майка ти, горката, дали знае, и чичовците ти дали знаят. Знаят ли, а?

Молефи си глътна езика. Маа Рамотсве не можеше да повярва на ефекта, който имаха думите на маа Потокване. Едрата фигура на Молефи се спъхна и самочувствието му се изпари напълно.

— Не, нали? Не знаят? — продължаваше атаката маа Потокване. — Добре тогава, значи трябва да им кажа. А ти, господин Хърбърт Молефи, дето си мислиш, че можеш да идваш тука и да заплашваш хора като господин Дж. Л. Б. Матекони, най-добре си помисли още веднъж. Майка ти още може да ти каже едно друго, как мислиш? И чичовците ти. Те хич няма да се зарадват и като нищо може да оставят добитъка на някой друг, като умрат един ден, защо не? Така си мисля аз, раа. Точно така ми се струва.

— Виж сега, маа — каза Молефи. — Аз просто си говоря с господин Дж. Л. Б. Матекони, просто си приказваме и толкова.

— Ба! — възкликна маа Потокване. — Я не ми ги пробутвай тия на мене. Да взимаш да си затваряш голямата уста, щом господин Дж. Л. Б. Матекони ти говори, и да се оправяш с оня човек, дето сте го измамили! Аз за всеки случай ще стоя тука да ви слушам. И ще си помисля дали да разкажа на вашите в Тлоквенг какви си ги забъркал.

Молефи замълча и продължи да си мълчи, докато господин Дж. Л. Б. Матекони спокойно и разумно му обясняваше, че трябва да върне парите на месаря и че трябва да внимава в бъдеще, понеже другите сервизи в града ще го наблюдават как работи.

— Нали разбираш, че излагаш всички ни — казваше господин Дж. Л. Б. Матекони. — Ако един монтьор мами клиентите, това злепоставя и останалите монтьори. Такива са последствията и затова престани да го правиш.

— Точно така — каза маа Рамотсве, която чак сега успя да се включи в разговора. — Просто внимавай, защото иначе маа Потокване ще научи веднага. Ясно ли е?

Молефи кимна безмълвно.

— Езикът ли си глътна? — попита маа Рамотсве.

— Не — продума Молефи. — Разбрах какво казахте, маа.

— Хубаво — каза маа Потокване. — А сега най-добре ще направиш да изчезваш оттука заедно с камиона си и да си отиваш в сервиза. Дано да имаш там плик за писма, че да напишеш писмо на оня човек от Лобатсе. — Тя замълча за миг. — И ако нямаш нищо против, ми изпрати копие от писмото.

Повече приказки бяха излишни. Молефи запали камиона и отпраши ядосано от сервиза. Господин Дж. Л. Б. Матекони благодари на маа Потокване, малко свенливо, според маа Рамотсве, и двете жени отидоха в офиса на „Дамска детективска агенция №1“, където маа Макутси беше сложила чайника и правеше чай. Беше чула всичко от междинната врата и макар че малко се боеше от маа Потокване, все пак й зададе един въпрос.

— Толкова ли е страшна майката на Молефи?

— Нямам представа — каза маа Потокване. — Виждала съм я, но не се познаваме. Малко рискувах. Но калпазаните обикновено имат строги майки и калпави бащи и ги е страх най-вече от майките им. Според мен те точно затова стават калпазани и почват да тормозят останалите. В къщи нещо не е наред. Така е с децата, аз съм го установила, а така е и с мъжете. Мисля, че ако някога седна да напише книга как се управлява сиропиталище, ще напиша и за това.