Алегзандър Смит - Пълният бюфет на живота

— Такъв добър човек — откри тя гамбита, — толкова ни е помагал в сиропиталището. Всички деца го обичат и му викат „Най-добрия чичко“. Станал е чичо, а още не е станал глава на семейство.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Да, чудесен мъж е. И един ден ще стане чудесен съпруг. Затова и приех предложението му.

Маа Потокване изведнъж се загледа в ноктите на ръцете си, сякаш съзря там нещо необикновено съществено.

— Един ден? — каза тя. — Кой ден? Кога ще дойде този ден, за който говориш? Другата седмица, догодина?

— Няма да е другата седмица — каза спокойно маа Рамотсве. — Може би догодина. Кой знае?

Маа Потокване се улови за този въпрос.

— Но той знае ли? Той поне знае ли? Това е въпросът. Дали господин Дж. Л. Б. Матекони знае.

Маа Рамотсве направи жест, който трябваше да означава, че не може да й отговори и че наистина не е толкова важно.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони не е човек, който обича да взима прибързани решения. Той обича да обмисля нещата предварително.

Маа Потокване поклати глава.

— Това е слабост, маа Рамотсве — каза тя. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но някои мъже се нуждаят жените да ги подбутнат. Това го знае всяка жена. Едва в днешно време се навъдиха разни опасни идеи и мъжете взеха да си мислят, че могат да минат без жени — а ние добре знаем колко те, горкичките, се нуждаят от нашата помощ. Много е тъжно, но си е така.

— Не знам — опита се да се противопостави маа Рамотсве. — Жените трябва да помагат на мъжете в много неща, понякога е нужно да ги побутват по мъничко, но винаги с мярка. Не бива да се прекалява.

— Не е толкова прекалено да побутнеш един мъж към олтара — отбеляза авторитетно маа Потокване. — Жените винаги го правят и благодарение на това съществува и бракът. Ако тази работа се остави на мъжете, никога няма да се свърши. Няма да има нито една сватба. На мъжете трябва да им се напомня за женитбата.

Маа Рамотсве погледна замислено своята гостенка. Дали да позволи на маа Потокване да й помогне да придвижи женитбата с господин Дж. Л. Б. Матекони? Не беше сигурна как е редно да постъпи. Не й се щеше господин Дж. Л. Б. Матекони да остава с впечатлението, че тя се меси твърде много в живота му. Мъжете не обичат това, а някои просто биха си отишли, ако усетят нещо подобно. От друга страна, ако на господин Дж. Л. Б. Матекони му трябва едно леко побутване, по-удобно е то да дойде от маа Потокване, която и без това имаше много голям актив тази област, и при това със забележителен успех. На човек му стига само да си припомни историята със старата водна помпа, която той поправяше по желание на маа Потокване дълго след като професионалната преценка му диктуваше да я бракуват. Но стига да си припомни човек само вчерашния случай с парашутния скок — още един пример за това какво влияние има маа Потокване върху господин Дж. Л. Б. Матекони и как умее да го принуди да направи нещо, което не иска. Може би има място за помощ и в този случай…

„Не, не, не!“ — мислеше маа Макутси и не искаше нейната шефка да се поддава на манипулациите на маа Потокване. Тя забелязва, че маа Рамотсве се изкушава. О, веднъж само да си тръгне маа Потокване, тя ще се хвърли да убеждава маа Рамотсве с цялото си красноречие да не прави нищо, което ще постави на карта годежа й или, още по-лошо, ще се отрази на здравето на господин Дж. Л. Б. Матекони. Доктор Мофат им каза да внимават с всичко, което може да предизвика стрес, а какво по-стресиращо от това да си обект на поредната решителна кампания на маа Потокване? Ами само погледнете Хърбърт Молефи, мъж планина, смазан само от няколко нейни изречения и който дума не можа да обели, за да се защити. Да я бяха зърнали отнякъде военните от Генералния щаб на Ботсуана, веднага щяха да я произведат главен сержант или генерал, или както там се наричаха военните, които командват по цели армии. Направо щяха да я вземат като оръдие за сплашване на врага. Армията ще види маа Потокване как се приближава и ще замръзне като банда онемели от страх хлапета.

Маа Рамотсве обаче не чуваше тези мисли, въпреки че хвърли бърз поглед към маа Макутси, докато тя приготвяше чая. Но маа Макутси беше с гръб в този момент и шефката й не видя израза на лицето, нито се досети за чувствата й.

— Ами как — започна маа Рамотсве предпазливо — ще помогнем на господин Дж. Л. Б. Матекони да вземе решението си? Как можем да постигнем това?

— Не е нужно да му помагаме — отвърна твърдо маа Потокване. — Той вече е взел решение да се ожени за теб, нали така? Нали сте сгодени? Не, това, което трябва да направим, е да организираме нещата, това е всичко. Трябва да определим датата и да сме сигурни, че той ще бъде в определеното време на определеното място. И според мен това значи, че ние трябва да организираме нещата и да го заведем там, където трябва на определената дата. Точно така. Ще го заведем .