Дейвид Мичъл - Облакът атлас

Искрено твой,

Р.Ф.

Зеделгем

21.X.1931 г.

Сиксмит,

Утре Еърс би трябвало да стане на крака след двете седмици на легло. Не пожелавам сифилис и на най-лошите си врагове. Е, само на един-двама. Болният от сифилис се разпада постепенно като плод, гниещ край оградата на овощна градина. Д-р Егре се отбива през ден, но вече няма какво да му предпише освен все по-големи дози морфин. В.Е. мрази да го пие, защото замъглява музикалната му мисъл.

Й. склонна към пристъпи на отчаяние. Някои нощи се вкопчва в мен, сякаш аз съм спасителният й пояс и тя се дави. Жал ми е за жената, но ме интересува тялото й, не проблемите й. Интересуваше ме.

Тези две седмици прекарах в музикалната стая, преработвах натрупаните през годината фрагменти в „секстет за застъпващи се солисти“: пиано, кларинет, чело, флейта, обой и цигулка, всеки на свой език със свой регистър, лад и тембър. В първата част всяко соло се прекъсва от следващото, във втората всяко прекъсване продължава отново по ред на солата. Революционно или претенциозно? Няма да разбера, докато не го свърша, а тогава ще е вече късно, но това е първото, за което мисля, щом стана от сън, и последното, за което мисля, когато си лягам, дори ако Й. е в леглото ми. Тя би следвало да разбира, че човекът на изкуството живее в два свята.

На другия ден

Имах страшна препирня с В. Е. По време на тазсутрешното композиране той ми диктуваше един подобен на токата етюд, стори ми се дяволски познат, после се сетих за рефрена на моя собствен „Ангел на Монс“! Ако се е надявал да не го позная, жестоко е сгрешил. Казах му го направо — това е моята музика. Еърс смени тона:

— Как така твоята музика? Фробишър, когато пораснеш, ще разбереш, че всички композитори черпят вдъхновение от средата, която ги заобикаля. Ти си един от многото елементи в моята среда, бих добавил, че получаваш добра заплата, всеки ден посещаваш майсторски клас по композиция и се срещаш с най-великите музикални умове на своето време. Ако тези условия не те устройват, Хендрик ще те откара на гарата.

Да, мн. различен човек от онзи, когото само преди седмици бутах в количка до колибата на пазача и той ме молеше да остана до другата пролет. Попитах с кого възнамерява да ме смени. С г-жа Вилемс? С градинаря? С Ева? С Нефертити?

— О, сигурен съм, че сър Тревър Макерас ще ми намери подходящо момче. Да, ще пусна обява. Ти не си толкова уникален, колкото си мислиш. А сега — искаш ли тази работа или не?

Не можах да измисля как да си върна изгубените позиции, затова се оплаках от силна болка в палеца на крака и излязох. В.Е. отправи следното предупреждение по фланга:

— Ако до сутринта палецът не ти мине, Фробишър, отивай в Лондон да го лекуваш и повече не се връщай.

Понякога ми се иска да издигна голяма клада и да хвърля проклетия стар глупак право в бучащите й пламъци.

След няколко дни

Още съм тук, по-късно дойде Й., заразправя ми врели-некипели за гордостта на Еърс, за това колко той цени работата ми, за артистичния темперамент и т.н. и ме помоли да остана — ако не заради него, то заради нея. Приех това съчетание между смокиново листо и маслинова клонка и тази нощ се любихме почти с чувство. Идва зима и на мен не ми се скита из Европа в тънката ми яйчена черупка. Ако си тръгна сега, ще ми се наложи спешно да си търся глупава богата наследничка. Да се сещаш за някоя? Ще изпратя още един пакет за Йенш, за да увелича фонда си за спешни случаи. Ако Еърс не ме възнагради за идеите ми, които влязоха в „Птица на смъртта“ — тя се радва вече на двайсетото си представяне пред публика след Варшава, — ще се наложи да се компенсирам сам. Реших занапред да бъда много по-предпазлив с показването на свои композиции на В. Е. Знаеш ли, когато покривът над главата ти зависи от благоразположението на работодателя ти, животът е непоносим. Един Бог знае как обслужващите класи търпят това. Питам се дали слугите в дома Фробишър постоянно държат езика си зад зъбите, както трябва да правя аз сега. Ева се завърна от летния си престой в Швейцария. Е, тази млада жена твърди, че е Ева и приликата безспорно е поразителна, но онова отблъскващо пате, което замина от Зеделгем преди три месеца, се върна грациозен лебед. Тя помага на майка си, бърше клепачите на баща си с памук, потопен в студена вода, и с часове му чете Флобер, учтива е със слугите и даже ме пита как напредва моят секстет. Бях убеден, че това е някаква нова стратегия за прогонването ми, но на седмия ден започнах да подозирам, че от омерзителната Е. не е останала и следа. И мн. хубаво — в мира между Е. и мен има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед, но първо трябва да разкажа малко предистория. Още от пристигането ми в Неербеке „хазяйката“ на Ева в Брюж, г-жа Ван де Велде, разправя на Е. и Й. как аз трябва да гостувам в дома им, за да може петте й дъщери — съученички на Е. — да упражняват своя английски с истински английски джентълмен. Сигурно помниш, че г-н Ван де Велде е клечката от Миневатер Парк, който се оказа производител на амуниции, уважаван стълб на обществото и т.н. Г-жа Ван де Велде е от онези досадни, упорити жени, които не могат да бъдат отклонени от амбициите си с „той в момента е много зает“. Всъщност подозирам, че Й. умишлено ме е поставила пред свършен факт — докато дъщерята израства като красив лебед, майката се превръща в злобна стара сврака.