Ким Едуардс: Дъщерята на пазителя на спомени

Продавачката за миг изчезна и се появи с три дебели хавлиени пеньоара. Наслуки, без дори да погледне, избра най-горния. Следващия месец, заобяснява продавачката, ще имаме по-богат избор в три размера, но той вече се бе запътил по пътечката, преметнал през ръка сгънатия пеньоар с цвят на корал, а обувките му поскърцваха по плочките, докато припряно се провираше сред купувачите към нея.

Тя ровеше в купчина скъпи чорапи, чиито чисти цветове искряха през целофанените прозорчета на опаковките — тъмносиви, тъмносини, тъмнокафяви, като съсирена кръв. Ръкавът на зеленото й палто докосна неговия и той долови парфюма й — деликатно, но изпълващо ухание, подобно на гъстите бледи венчелистчета на люляците пред студентската му квартира навремето в Питсбърг. Четвъртитите прозорци на приземния му апартамент бяха вечно в прахоляк, матови от наслоилите се от стоманодобивната фабрика сажди и пепел, но през пролетта цъфваха люляците и към стъклото се притискаха гроздове бели и светловиолетови цветчета, а уханието им изпълваше всичко наоколо като светлина.

Той се прокашля — едва дишаше — и вдигна хавлиения пеньоар, но продавачката зад щанда се смееше — разказваше някакъв виц и не го забеляза. Прокашля се повторно и тогава тя го погледна с досада и кимна към клиентката с три плоски пликчета чорапи, като гигантски карти за игра в ръка.

— Опасявам се, че мис Ашър е преди вас — ледено и високомерно рече продавачката.

Тогава погледите им се срещнаха и той се стъписа, като видя очите й — тъмнозелени като палтото. Тя го огледа — дебел вълнен меланжов балтон, гладко избръснато, поруменяло от студа лице, поддържани нокти. Усмихна се весело и някак снизходително и посочи преметнатия през ръката му пеньоар.

— За съпругата ви ли? — попита тя. Той тутакси долови благовъзпитания кънектикътски акцент в този град на отколешни богаташи, където подобни подробности бяха от значение. Бе пристигнал едва преди шест месеца, но вече го знаеше. — Нищо, Джийн — обърна се тя към продавачката. — Обслужи първо господина. Клетият, сигурно е объркан и се чувства неловко сред всички тези дантели.

— За сестра ми е — рече той в отчаянието си да промени лошото впечатление, което създава. Вече му се бе случвало неведнъж в този град, бе твърде дързък и прям, което тук смятаха за обидно. Пеньоарът се изхлузи на пода и той се наведе да го вдигне, а като се изправи, лицето му бе като божур. Ръкавиците й лежаха върху стъклото на щанда и тя леко бе свила ръце до тях. Неудобството му сякаш я умилостиви, защото, когато очите им се срещнаха повторно, тя го гледаше мило.

— Извинете — поде той отново. — Май сам не знам какво правя. Бързам. Лекар съм. Закъснявам за болницата.

Усмивката й угасна и тя стана сериозна.

— Разбирам — рече тя и се обърна към продавачката. — Джийн, моля те, обслужи първо господина.

Прие поканата му да се срещнат и записа името и телефонния си номер с изящните букви, на които я бе научила учителката й в трети клас — бивша монахиня, според която едно от най-важните й задължения бе да втълпи на ученичките колко важен е краснописът. Всяка буква има своя собствена форма, казваше тя, единствена и неповторима, и вие сте длъжни да я пресъздадете съвършено. Осемгодишна, бледичка и слаба, жената в зеленото палто, която щеше да му стане съпруга, бе стискала писалката с малките си пръстчета и бе упражнявала краснопис сам-сама в стаята си с часове, докато се научи да пише изящно и плавно като понесла се нанякъде вода. След време, докато слушаше историята, той си я представяше привела глава под светлината на лампата, стиснала до болка писалката с пръсти, и се удивяваше на упоритостта, на вярата й в красотата и в авторитетния глас на бившата монахиня. Но онзи ден нямаше и представа за това. Онзи ден той тръгна с листчето в джоба на бялата си престилка от стая в стая из болницата и спомена как буквите се нижат една след друга, докато тя изписва съвършено името си. Обади й се още същата вечер и на другия ден я изведе на вечеря, а след три месеца се ожениха.

Сега, през последните месеци от бременността, мекият коралов пеньоар й бе точно по мярка. Намери го смушен някъде, както си бе опакован, и му го показа. Нали сестра ти е починала отдавна , възкликна тя объркана и той застина с усмивка на уста, а лъжата отпреди година се стрелна като тъмна птица през стаята. После глуповато сви рамене. Все нещо трябваше да кажа , отвърна той. Търсех си повод да се запознаем. Тя се усмихна, прекоси стаята и го прегърна.