Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Вярно е, но тогава не знаех, че сте в издателския бранш.

— През целия си живот съм бил. И след като ме демобилизират, ще се върна в Англия, за да се заема със семейния бизнес.

Хан се озадачи.

— И в замяна на тези права аз ще стана единствен собственик на „Телеграф“. — Той отново замълча. — Нямах представа, че вестникът е ваш.

— Нито пък Арно, затова трябва да те помоля да го запазиш в най-строга тайна. Дадох за акциите му много над пазарната им цена.

Хан кимна, после свъси вежди.

— Но ако подпиша този документ, вие можете да станете милионер.

— А ако не го подпишеш — рече Армстронг, — може да фалираш до края на месеца.

Двамата се спогледаха.

— Явно сериозно сте обмислили проблема ми, капитан Армстронг — каза накрая издателят.

— Само за да защитя интересите ти — отвърна Дик.

Хан не отговори и Армстронг продължи:

— Нека ти докажа добрата си воля, Юлиус. Ако на първи идващия месец капитан Саквил все още е в страната, няма да те карам да подписваш договора. Ако дотогава го върнат в Америка, ще очаквам да поставиш името си отдолу на същия ден. Засега, Юлиус, ще ми е достатъчно да си стиснем ръцете.

Хан помълча още няколко секунди.

— Съгласен съм — накрая рече той. — Ако до края на месеца този човек напусне Германия, ще подпиша договора във ваша полза.

Двамата се изправиха и тържествено си стиснаха ръцете.

— Трябва да тръгвам — каза Армстронг. — Ще се наложи да се срещна с доста хора, за да уредя да демобилизират Саквил за три седмици.

Хан само кимна.

Дик освободи шофьора и измина пеш деветте преки до жилището на Макс за обичайния им покер в петък вечер. Студеният въздух проясни мислите му и когато пристигна, той вече беше готов да изпълни втората част от плана си.

Американецът нетърпеливо размесваше колодата.

— Налей си бира, приятелю — каза той, когато Армстронг зае мястото си на масата, — защото тази вечер ще загубиш.

Два часа по-късно Армстронг водеше с около осемдесет долара и Макс нито веднъж не бе облизал устни. Той отпи голяма глътка от бирата си.

— Не ми е приятно да мисля — рече Саквил, — че ако до края на месеца Хан все още е в бизнеса, ще ти дължа още хиляда — това направо ще ме съсипе.

— В момента шансът, изглежда, е на моя страна, трябва да го призная. — Дик му подаде първата карта. — Но има обстоятелства, при които бих могъл да се съглася да развалим баса.

— Само ми кажи какво да направя! — Макс хвърли картите си на масата.

Армстронг се престори, че съсредоточено разглежда своите.

— Всичко, Дик. Готов съм на всичко. — Саквил замълча за миг. — Освен да убия проклетия шваба.

— Какво ще кажеш да му помогнеш пак да се върне в бизнеса?

— Не съм сигурен, че те разбирам.

Армстронг сложи картите си на масата и погледна американеца в очите.

— Искам да се погрижиш Хан да получава достатъчно електричество и хартия и да му помагаш за всичко, за което се обърне към теб.

— Каква е причината за тази внезапна промяна? — подозрително попита Макс.

— Всъщност е съвсем просто. Хванах се на бас с едни будали от британския сектор, че след месец Хан няма да е фалирал. Така че ако се съгласиш, ще спечеля много повече от хиляда долара.

— Хитро копеле си ти! — Саквил облиза устни за пръв път тази вечер. — Нямаш проблеми. — И му протегна ръка.

Армстронг я пое и сключи втория си договор за деня.

След три седмици капитан Макс Саквил се качи на самолета за Северна Каролина. Не му се бе наложило да плати повече от няколкото долара, които загуби в последната им игра на покер. На първи следващия месец го замени майор Бърни Гудман.

Същия следобед Армстронг отиде в американския сектор, за да се срещне с Юлиус Хан, който му подаде подписания договор.

— Не съм съвсем сигурен как сте успели да го постигнете — каза издателят, — но трябва да призная — от вашата уста в божиите уши.

Стиснаха си ръцете.

— Надявам се да имаме дълго и плодотворно сътрудничество — бяха прощалните думи на Дик.

Хан не отговори.

Армстронг се прибра в жилището си рано и съобщи на Шарлот, че документите за демобилизацията му най-после са готови и че до края на месеца ще напуснат Берлин. Каза й също, че са му предложили правата върху изданията на Юлиус Хан в чужбина, което означавало, че започва работа още от момента, в който самолетът кацне в Лондон. И закрачи из стаята, като излагаше идея след идея, ала Шарлот не възрази, защото се радваше, че заминават. Когато накрая съпругът й замълча, тя го погледна и рече: