Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Ще е трудно да се докаже — отвърна Кейт, — тъй като сър Съмърсет също е мъртъв.

— Така е. Но винаги ще си спомням неговите думи: „Не бих могъл да съм по-доволен, че «Кроникъл» преминава в ръцете на сина на сър Греъм Таунсенд“.

— Но сър Съмърсет го е казал — тя отново погледна записките си — преди да застанете начело на вестника, нали?

— Има ли значение? — опита се да отблъсне удара Кийт.

— Просто в първия си ден като собственик на „Кроникъл“ вие сте уволнили главния редактор и генералния директор. Седмица по-късно сте дали изявление — и този път цитирам дословно…

— Имате среща, господин Таунсенд — съобщи от прага Хедър.

— С кого? — попита той.

— С Андрю Блакър.

— Отмени я.

— Не, не, моля ви — възрази Кейт. — Отделихте ми повече от достатъчно време.

— Отмени я — категорично повтори Кийт.

— Както желаете — също толкова твърдо отвърна Хедър и излезе, като остави вратата широко отворена.

— Съжалявам, че толкова ви забавих, господин Таунсенд — каза младата журналистка. — Ще се опитам да побързам — прибави тя, преди да се върне към дългия си списък с въпроси. — Може ли да преминем към издаването на „Континент“?

— Но аз не съм ви доразказал за сър Съмърсет Кенрайт и за състоянието на „Кроникъл“ по времето, по което го купих.

— Съжалявам — рече Кейт, — просто се притеснявам за времето ви и малко ме гризе съвестта за господин Блакър.

Последва продължително мълчание преди Кийт да признае:

— Няма никакъв господин Блакър.

— Не съм сигурна, че ви разбирам.

— Това е кодово име. Хедър го използва, за да ми съобщи с колко време е пресрочена някоя среща: Ню Йорк означава петнайсет минути, господин Андрю Блакър — трийсет. След още четвърт час ще ми каже, че имам телефонно съвещание с Лондон и Лос Анджелис. А ако наистина ми се разсърди, прибавя и Токио.

Кейт избухна в смях.

— Ако останете тук още час, просто няма да повярвате какво ще ми съобщи.

— Честно казано, господин Таунсенд, не очаквах да ми отделите повече от петнайсет минути. — Тя отново сведе очи към въпросите си.

— Питахте ме за „Континент“ — напомни й Кийт.

— А, да. Често се споменава, че сте били съсипан, когато Алан Рътлидж подал оставката си като главен редактор.

— Да, наистина — потвърди той. — Алан беше прекрасен журналист и мой близък приятел. Но тиражът на вестника падна под петдесет хиляди броя и губехме близо сто хиляди лири седмично. С новия главен редактор възстановихме равнището от двеста хиляди броя дневно и в началото на новата година започваме издаването на „Сънди Континент“.

— Но сигурно ще се съгласите, че вестникът не може да се характеризира като „австралийския Таймс“, нали?

— Да, и съжалявам за това. — За пръв път признаваше този факт пред някой друг, освен пред майка си.

— „Сънди Континент“ ще последва ли примера на ежедневника, или имате намерение да издавате качествения национален вестник, от който толкова много се нуждае Австралия?

Кийт започваше да разбира защо госпожица Тълоу е спечелила наградата и защо Брус има толкова високо мнение за нея. Този път подбра думите си по-предпазливо:

— Ще се опитам да издавам вестник, какъвто повечето австралийци биха искали да виждат на закуска всяка неделя сутрин. Това отговаря ли на въпроса ви, Кейт?

— Боя се, че да, господин Таунсенд — усмихна се тя.

Той отвърна на усмивката й, но свъси вежди щом чу следващия й въпрос.

— Може ли да преминем на онзи момент от живота ви, който клюкарските страници отразиха толкова широко?

Кийт леко се изчерви, докато момичето чакаше отговора му. Инстинктът му подсказваше незабавно да сложи край на интервюто, но той просто кимна.

— Вярно ли е, че в деня на сватбата си сте наредили на шофьора да подмине черквата само минути преди да пристигне булката?

Таунсенд се изпълни с облекчение, когато в кабинета влезе Хедър и твърдо заяви:

— До телефонното съвещание остават две минути, господин Таунсенд.

— До телефонното съвещание ли? — попита той.

— Да, господине. — Секретарката използваше този код само когато беше много ядосана.

— С Лондон и Лос Анджелис. — Тя замълча за миг, после прибави: — И Токио. — „Много е сърдита“ — помисли си Кийт. Но поне му даваше възможност да не отговори на въпроса. Кейт дори бе затворила бележника си.

— Прехвърли го за следобед — тихо отвърна той.

Не беше сигурен коя от двете жени изглежда по-изненадана. Хедър ги остави сами, без да каже нищо повече, и този път дори затвори вратата.