Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Не, не, не ми трябва чак толкова високопоставен журналист. Пък и не зная точно колко ще се забавя. Достатъчен е някой млад репортер. — Той замълча за миг, ала Брус не му се притече на помощ. — Останах впечатлен от онова момиче, което прати да ме интервюира онзи ден. Как й беше името?

— Кейт Тълоу — отвърна Кели. — Но тя е прекалено млада и неопитна за толкова важна работа.

— Когато се запознахме, и ти беше млад, Брус. Това не ми попречи да ти предложа да станеш главен редактор.

Последва кратко мълчание.

— Ще проверя дали е свободна — каза Брус накрая.

Таунсенд с усмивка затвори. Не можеше да се преструва, че с нетърпение е очаквал пътуването до Англия, макар да знаеше, че е настъпило времето да разшири империята си извън Австралия.

Той отново погледна към пръснатите по бюрото му бележки. Въпреки че цяла група консултанти бяха пресели през сито всички издателски групи във Великобритания, в крайна сметка му предлагаха само една добра перспектива.

Отвори папката и се зачете в доклада за „Уест Райдинг Груп“. Централата й се намираше в Лийдс. Кийт се усмихна. По време на следването си в Оксфорд не бе посещавал този град, но си спомняше близкия донкастърски хиподрум. И ако не грешеше, тогава бе спечелил.

Нюз Кроникъл

25 октомври 1951

Чърчил печели изборите

— Как ще платите, господин Армстронг? — попита агентът на недвижими имоти.

— Всъщност съм капитан Армстронг.

— Извинете, капитан Армстронг.

— Ще платя с чек.

Трябваха му десет дни, за да открие подходящо жилище, и едва след като подписа договора за краткосрочен наем на апартамента в Станхоуп Гардънс, агентът спомена, че на горния етаж живеел пенсиониран бригаден генерал.

Търсенето на офис му отне още повече време, защото трябваше да е на адрес, който да убеди Юлиус Хан, че Армстронг през целия си живот се е занимавал с издателска дейност.

Когато Джон Д. Уд научи каква сума има предвид, го прехвърлиха при най-нископоставения агент.

След две седмици Армстронг се спря на офис, по-малък дори от апартамента му в Станхоуп Гардънс. Макар че изобщо не можеше да приеме описанието на стаичката с обща тоалетна като „идеална, съвършена и уникална“, тя имаше две преимущества: адрес на Флийт стрийт и наем, който можеше да си позволи — за първите три месеца.

— Бъдете така любезен да се подпишете най-отдолу, капитан Армстронг.

Дик развъртя капачката на новия си паркър и подписа договора.

— Добре. Всичко е уредено — каза агентът. — Както знаете, капитан Армстронг, наемът е десет лири седмично, за първото тримесечие — в аванс. Ако обичате, дайте ми чек за сто и трийсет лири.

— По-късно следобед ще пратя някой от хората ми да донесе чека — като поправяше вратовръзката си, отвърна Дик.

Младежът се поколеба за момент, после прибра договора в куфарчето си.

— Няма проблем, капитан Армстронг — каза той и му подаде ключа за най-малкия офис от списъка им.

Армстронг бе убеден, че когато набере номера и чуе думите „Армстронг Комюникейшънс“, Хан няма откъде да знае какво представлява неговата издателска къща — една стая, две бюра, кантонерка и съвсем наскоро инсталиран телефон. А що се отнасяше до „някой от хората ми“, той не лъжеше. Предната седмица в Лондон се беше върнала Сали Кар, която същата сутрин бе постъпила при него като секретарка.

Дик не можеше веднага да даде чека, защото от „Баркли“ не искаха да му издадат чекова книжка, докато не получат обещания превод от „Холт & Ко“ в Берлин. Фактът, че е капитан, както постоянно им напомняше, изглежда, не впечатляваше никого.

Когато парите най-после се получиха, управителят призна на своя счетоводител, че е очаквал в сметката на капитан Армстронг да бъдат прехвърлени малко повече от 217,9 лири.

Докато чакаше превода, Дик се свърза със Стивън Холит в офиса му в „Линкълн Ин Фийлдс“ и го помоли да регистрира „Армстронг Комюникейшънс“ като частна компания. Това му струва още десет лири.

На бюрото на Сали се появяваха нови сметки, а Армстронг нямаше каси бордо, за да ги уреди, затова покани Холит да стане секретар на компанията.

Беше останал с по-малко от четирийсет лири и нареди на Сали да не изплаща сметки над десет лири, докато не получат поне три искания за уреждането им.

Вече бременна в шестия месец с второто им дете, Шарлот пристигна при него в Лондон няколко дни след подписването на договора за наем на апартамента. Когато й показа четирите стаи, тя не отбеляза колко са малки в сравнение с просторното им берлинско жилище. Просто беше щастлива, че са напуснали Германия.