Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Много съжалявам — след като затвори слушалката на третия телефон, каза Дик, — но както виждате, не ме оставят на мира. И петдесет процента от всичко това — с широка усмивка прибави той, — е за теб.

Хан за втори път понечи да започне речта си, но Армстронг издърпа горното чекмедже на бюрото и извади кутия хавански пури — нещо, което гостите му не бяха виждали от десет години. Хан отрицателно махна с ръка, Шулц неохотно го последва.

Издателят направи трети опит.

— Между другото — каза Дик, — запазил съм маса за обяд в „Савой Грил“. Всички видни личности се хранят там. — Той им отправи поредната си широка усмивка.

— Ангажирани сме — лаконично отвърна Хан.

— Но ние имаме да обсъждаме толкова много неща! — настоя Армстронг.

— Нямаме какво да обсъждаме — отсече Хан.

Дик замълча.

— Със съжаление трябва да ви съобщя, капитан Армстронг — продължи немецът, — че решихме да прекратим работата си с вас.

— Това не е възможно — отвърна Армстронг. — Подписали сме валиден договор.

— Очевидно от известно време не сте чели договора — каза Хан. — Ако го бяхте направили, щяхте да сте наясно с последствията от неспазването на финансовите ви задължения към нас.

— Но аз възнамерявам да изпълня…

— „В случай на неизплащане всички права автоматично се връщат на първоначалния им притежател“ — изрецитира клаузата Хан.

— Но аз съм в състояние веднага да покрия задълженията си — не съвсем уверено отвърна Армстронг.

— Това няма да се отрази на решението ми — отсече немецът.

— Но според договора сте длъжни да ми дадете тримесечно писмено предупреждение — каза Дик, спомнил си една от клаузите, които наскоро му бе посочил Стивън Холит.

— Вече ви пратихме единайсет предупреждения.

— Не ми е известно да съм ги получавал. Така че…

— Последните три от които — продължи Хан — бяха пратени с препоръчана поща на този адрес.

— Това не означава, че съм ги получил.

— За всяко от тях се е подписвала секретарката ви или полковник Оукшот. Последното ни искане беше връчено лично на вашия адвокат Стивън Холит. Доколкото ми е известно, той е съставил договора.

Армстронг нямаше какво да каже.

Хан отвори очуканото си куфарче, извади три документа и ги сложи на бюрото пред бившия си партньор. После извади четвърти.

— Сега ви връчвам едномесечно предизвестие да върнете всички публикации, получени от нас през последните две години, наред с чек за сто и седемдесет хиляди лири, с който да покриете задълженията си. Нашите счетоводители смятат, че тази сума е минимална.

— Нима след всичко, което направих за вас, няма да ми дадете още една възможност? — умолително попита Армстронг.

— Вече ви дадохме прекалено много възможности — отвърна Хан — и нито един от двама ни — той кимна към колегата си — не е на такава възраст, че да си позволи да губи време в напразни надежди да спазите договорите си.

— Но как ще оцелеете без мен? — възкликна Дик.

— Много просто. Тази сутрин подписахме нов договор. Вече ще ни представлява известното издателство „Макмилън“, което, сигурен съм, ви е познато. В следващия брой на „Букселър“ ще обявим на всичките ни клиенти във Великобритания, Съединените щати и останалия свят, че вие вече не ни представлявате.

Хан и Шулц се изправиха и си тръгнаха, без да кажат нищо повече.

Армстронг извика след тях:

— Ще ви пратя адвокатите си!

Когато остана сам, той бавно се приближи до прозореца, впери поглед надолу към улицата и не помръдна, докато не ги видя да се качват на едно такси. Чак тогава се върна до бюрото си, вдигна слушалката на най-близкия телефон и набра някакъв номер. Отговори му познат глас:

— През следващите седем дни купувай всички акции на „Макмилън“, до които успееш да се добереш.

После затвори и набра друг номер.

Стивън Холит внимателно изслуша подробния му разказ за срещата с Хан и Шулц. Не се изненада, защото съвсем наскоро бе информирал клиента си за полученото предупреждение. Армстронг му зададе един-единствен въпрос:

— С колко време смяташ, че разполагам? През следващите няколко седмици трябва да получа няколко големи плащания.

— Може би с година, година и половина, ако решиш да ги дадеш под съд.

Две години по-късно, след като изчерпа силите на всички, включително на Стивън Холит, Дик се споразумя с Хан на стъпалата пред съда.

Адвокатът подготви дълъг документ, с който Армстронг се съгласяваше да върне на Хан публикации, таблици, договори и над четвърт милион книги от склада си в Уотфорд. Освен това трябваше да плати 75 хиляди лири като окончателно уреждане на задълженията си от предишните пет години.