Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Това е по-интересно от Патрик Уайт — каза Кейт, след като остави първата папка. — Обаче какво трябва да направя аз?

— Това ще зависи от крайния резултат — отвърна Кийт. — Ако сключа тази сделка, искам статии във всичките си австралийски вестници, както и отделен материал — не толкова възторжен — за световните осведомителни агенции. Най-важното е да информираме издателите по целия свят, че вече съм сериозен играч извън Австралия.

— Добре ли познавате Улстънхоум? — попита Кейт. — Струва ми се, че до голяма степен ще трябва да разчитате на неговата преценка.

— Не много добре — призна Таунсенд. — Той беше две години преди мен в Уорчестър и се смяташе за малко грубоват.

— Грубоват ли? — озадачи се репортерката.

— Прекарваше повечето си време с отбора на колежа по ръгби или на реката с гребците. Мисля, че го избраха за треньор, защото гласът му можеше да се чуе на отсрещния бряг на Темза и защото обичаше да си пийва с отбора. Но това беше преди десет години — доколкото ми е известно, вече е улегнал и е станал намусен йоркширски адвокат с жена и няколко деца.

— Имате ли представа дали „Уест Райдинг Груп“ наистина си струва?

— Не, но винаги мога да измисля претекст, за да видя шестте преси и да се уверя дали редакторите и журналистите са добри. Само че в Англия най-големият проблем винаги са били профсъюзите. Ако тази група се контролира от синдикатите, няма да проявя интерес. Защото колкото и изгодна да е сделката, профсъюзите само за няколко месеца могат да ме доведат до фалит.

— А ако не се контролира от синдикатите?

— Тогава навярно ще се съглася на сто, дори сто и двайсет хиляди. Но няма да предложа цена, докато не науча колко искат те.

— Е, това е по-интересно, отколкото съдебните процеси срещу непълнолетни — каза Кейт.

— И аз започнах с тях — отвърна Кийт. — Но за разлика от твоя случай, редакторът не смяташе, че моите усилия са достойни за награда, и повечето от репортажите ми отиваха в кошчето още преди да е дочел първия абзац.

— Сигурно е искал да докаже, че не го е страх от баща ви.

Таунсенд я погледна и видя, че се чуди дали не е прекалила.

— Сигурно — рече той. — Но, това беше преди да поема „Кроникъл“ и да го уволня.

Кейт замълча, докато стюардесата отнасяше таблите им.

— Скоро ще угасим осветлението — съобщи тя, — но ако желаете да продължите да четете, над главите ви има лампички.

Кийт кимна и включи своята. Кейт се протегна, свали облегалката си, зави се с одеялото и затвори очи. Той я погледна, после отвори четвърта папка. И продължи да чете цяла нощ.

Когато полковник Тюлпанов му се обади и му предложи да се срещне с неговия колега Юрий Валчек по въпрос от взаимен интерес, Армстронг се съгласи да обядва с него в „Савой“.

През последните десет години Дик редовно пътуваше до Москва и в замяна на изключителните права върху разпространението на съветската научна продукция в чужбина продължаваше да изпълнява малки задачи за Тюлпанов, като успяваше да си втълпи, че не вреди на втората си родина. Той поддържаше тази заблуда, като винаги предупреждаваше Форсдайк за пътуванията си, от време на време предаваше негови съобщения и често се връщаше с неразбираеми отговори. Армстронг съзнаваше, че двете страни го смятат за свой човек, и подозираше, че Валчек не е обикновен куриер, а проверява до каква степен могат да му се доверят. С избора си на „Савой Грил“ се надяваше да убеди Форсдайк, че не крие нищо от него.

Пристигна в ресторанта няколко минути по-рано и го настаниха в обичайното му сепаре. Отказа се от любимото си уиски със сода в полза на водка — общоприет знак сред агентите, че не трябва да разговарят на английски. Дик погледна към входа и се зачуди дали ще успее да познае Валчек. Преди десет години щеше да е лесно, но самият той бе предупреждавал мнозина от новото поколение, че изпъкват със своите евтини двуредни костюми и тънки лекьосани вратовръзки. Оттогава по-редовните посетители в Лондон и Ню Йорк се бяха научили да се отбиват в „Савил Роу“ и на Пето авеню — макар да подозираше, че когато се връщат с „Аерофлот“ в Москва, се налага да се преобличат.

В ресторанта влязоха двама увлечени в разговор бизнесмени. Армстронг познаваше единия, но не можеше да си спомни името му. Следваше ги поразителна млада жена с още двама мъже. Жена на обяд в „Савой“ бе необичайна гледка и той я проследи с поглед, докато настаняваха нея и спътниците й в съседното сепаре.