Джефри Арчър - Четвъртата власт

Метрдотелът прекъсна мислите му.

— Гостът ви пристигна, господине.

Дик се изправи и се ръкува с някакъв мъж, който можеше да мине за директор на британска компания и който очевидно нямаше нужда да му обясняват къде е „Савил Роу“. Армстронг поръча две водки.

— Нормално ли пътувахте? — попита той на руски.

— Зле, другарю — отвърна Валчек. — За разлика от вас, аз нямам друг избор, освен „Аерофлот“. Ако някога ви се наложи, изпийте хапче за сън и изобщо да не ви хрумва да опитвате храната.

Дик се засмя.

— Как е полковник Тюлпанов?

— Генерал Тюлпанов ще бъде назначен за заместник-началник на КГБ и иска да информирате бригаден генерал Форсдайк, че все още има по-висок чин от него.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Армстронг. — Има ли други промени на върха, за които би трябвало да науча?

— Засега не. Макар да подозирам, че другарят Хрушчов няма още дълго да се задържи.

— В такъв случай може да се наложи да освободите бюрото си — каза и го погледна право в очите.

— Не и докато Тюлпанов ми е шеф.

— И кой ще наследи Хрушчов?

— Аз бих заложил на Брежнев. Но докато Тюлпанов има досиета за всеки възможен кандидат, никой няма да се опита да го смени него.

Армстронг се усмихна при мисълта, че Тюлпанов не се е променил.

Сервитьорът поднесе на госта му втора чаша водка.

— Генералът има много високо мнение за вас — продължи Валчек — и когато официално го повишат, несъмнено ще станете още по-влиятелен. — Той замълча, докато разглеждаше менюто и даваше поръчката си на английски. — Кажете ми — продължи руснакът, след като сервитьорът се отдалечи, — защо генерал Тюлпанов винаги ви нарича Луби?

— Обикновено кодово име — отвърна Дик.

— Но вие не сте руснак.

— Не съм.

— Но не сте и англичанин, нали, другарю?

— Аз съм по̀ англичанин от англичаните — сложи точка на диалога Армстронг.

Келнерът му сервира чиния пушена сьомга.

Валчек отряза парче от полусуровата си пържола и най-после му разкри целта на визитата си.

— Националният научен институт иска да публикува книга за постиженията ни в областта на космическите проучвания — каза руснакът, след като си избра френска горчица. — Председателят смята, че президентът Кенеди получава прекалено много овации за програмата на НАСА, а всички знаят, че именно Съветският съюз прати първия човек в космоса. Подготвили сме документ, в който подробно са представени нашите постижения. Разполагам с ръкопис от двеста хиляди думи, съставен от водещите учени в тази област, над сто снимки, направени миналия месец, диаграми и спецификации на Луна IV и V.

Армстронг не се опита да прекъсне изложението на Валчек. Куриерът със сигурност разбираше, че такава книга ще е остаряла още преди да бъде публикувана. Очевидно имаше друга причина да измине целия път от Москва, за да обядва с него. Но гостът му продължаваше да изрежда все по-незначителни подробности. Накрая поиска мнението му за проекта.

— Какъв тираж има предвид генерал Тюлпанов?

— Един милион с твърди корици за разпространение по обичайните канали.

Дик се съмняваше, че подобно издание би имало дори стотина читатели.

— Но само разходите за печат са…

— Напълно разбираме риска, който ще поемете с такава публикация. Затова авансово ще ви преведем сумата от пет милиона долара. Можете да я разпределите между страните, в които ще преведете, публикувате и продавате книгата. Естествено, ще получите десет процента комисиона. Трябва да отбележа, че генерал Тюлпанов няма особено много да се изненада, ако това издание не попадне в списъка на бестселърите. Той ще остане доволен, стига да сте в състояние в годишния си отчет да докажете, че са отпечатани един милион броя. Важното е разпределението на печалбата.

— За едно издание ли става дума? — попита Армстронг.

— Ако постигнете успех с този… — руснакът замълча, за да подбере подходящата дума — проект, бихме искали след една година да отпечатате тираж с меки корици, за който, разбира се, ще има допечатки, допълнени издания.

— И това ще осигури постоянен приток на валута за вашите агенти — прекъсна го Дик.

— И като наш представител — без да обръща внимание на забележката му, продължи Валчек, — вие получавате по десет процента от всеки аванс. В крайна сметка няма причина да се отнасят с вас по-различно отколкото с всеки обикновен разпространител. Убеден съм, че нашите учени ще са в състояние всяка година да подготвят нов, достоен за публикуване ръкопис. Стига правата им да се изплащат навреме и в каквато валута поискаме.