Джефри Арчър - Четвъртата власт

На Сали, Питър Уейкъм, Стивън Холит и Бенсън им трябваха два часа, за да допълнят с още няколко парчета мозайката. През това време Армстронг се обади на счетоводителя и банкера си, за да ги предупреди да са в готовност.

В четири и четвърт Дик четеше доклад за „Уест Райдинг Пъблишинг Груп“, доставен му преди минути от „Дън & Брадстрийт“. След като два пъти прегледа цифрите, трябваше да се съгласи с Таунсенд, че 120 хиляди лири е разумна цена. Но разбира се, това бе преди господин Джон Шътълуърт да получи втора оферта.

В шест часа всички от берлинския му екип седяха около бюрото му, готови да му съобщят откритията си.

Стивън Холит беше установил кой е бил другият мъж на масата и в коя адвокатска кантора работи.

— Те представляват рода Шътълуърт повече от половин век — каза той. — Утре Таунсенд има среща в Лийдс с Джон Шътълуърт, сегашния председател на борда, но не успях да науча точния час.

Сали се усмихна.

— Добра работа, Стивън. Ти какво откри, Питър?

— Имам служебния и домашния номер на Улстънхоум, часа на заминаване на влака за Лийдс и регистрационния номер на автомобила на жена му, която ще го посрещне на гарата. Успях да убедя секретарката му, че сме съученици.

— Добре, успял си да попълниш няколко парчета от мозайката — рече Армстронг. — Ами ти, Рег? — Трябваха му години, за да престане да го нарича „редник Бенсън“.

— Таунсенд е отседнал в „Риц“, момичето също. Казва се Кейт Тълоу. Двайсет и две годишна, работи в „Сънди Кроникъл“.

— „Сидни Кроникъл“ — поправи го Сали.

— Това е от скапания им австралийски акцент — отвърна Рег. — Та госпожица Тълоу — продължи той, — както ме увери главният портиер, не само е в отделна стая, но и е два етажа под шефа си.

— Значи не му е любовница — каза Армстронг. — Твой ред е, Сали.

— Таунсенд и Улстънхоум са състуденти от Оксфорд, както потвърди секретарката на колежа Уорчестър. Но лошата новина е, че Джон Шътълуърт е единствен акционер на „Уест Райдинг Груп“ и живее като истински отшелник. Не успях да открия адреса му, няма го и в телефонния указател. Всъщност никой в офиса на групата не го е виждал от няколко години. Така че идеята да направим контраоферта преди дванайсет утре просто не е реалистична.

Информацията на Сали предизвика мрачно мълчание.

— Добре тогава — каза Дик. — Единствената ни надежда е по някакъв начин да попречим на Таунсенд да присъства на срещата в Лийдс и аз да заема мястото му.

— Няма да е лесно. Ние дори не знаем къде ще се проведе срещата — отвърна Питър.

— В хотел „Куинс“ — каза Сали.

— Откъде знаеш? — попита Армстронг.

— Обадих се във всички големи хотели в Лийдс и попитах дали имат резервация на името на Улстънхоум. В „Куинс“ ми отговориха, че е запазил заседателната зала от дванайсет до три и че в един ще им бъде сервиран обяд за четирима. Дори научих какво ще обядват.

— Не зная какво щях да правя без теб, Сали — въздъхна Армстронг. — Е, да използваме информацията, с която разполагаме. Къде е Улстън?

— Вече пътува за Лийдс — каза Питър. — С влака в седем без десет от Кингс Крос.

— Ами Таунсенд и момичето? — попита Дик. — Рег?

— Таунсенд е поръчал кола за Кингс Крос в седем и трийсет сутринта, за да хванат влака в осем и дванайсет, който пристига на Централна гара в Лийдс в единайсет четирийсет и седем. Така ще имат достатъчно време до дванайсет да стигнат в хотел „Куинс“.

— Значи до седем и половина утре по някакъв начин трябва да попречим на Таунсенд да вземе влака за Лийдс — каза Армстронг. — При това трябва да измислим нещо добро, защото, уверявам ви, Таунсенд е много по-умен от Юлиус Хан. И имам чувството, че госпожица Тълоу също не е глупачка.

Последва ново продължително мълчание.

— Нямам конкретна идея — накрая се обади Сали, — но открих, че когато е починал баща му, Таунсенд е бил в Англия.

— И какво? — попита Армстронг.

Дейли Мирър

17 октомври 1964

Първото обещание на Уилсън 25 25 Сър Джеймс Харолд Уилсън (р. 1916) — британски премиер 1964 — 1970 и 1974 — 1976 година. — Б.пр. : „Нашата работа е да управляваме и ние ще го направим“.

Кийт имаше уговорка за закуска с Кейт в седем часа. Седеше на ъглова маса и четеше „Таймс“. Не се изненадваше, че вестникът печели толкова малко, и можеше да разбере защо родът Астор не го закрива — защото не би го купил никой друг. Той отпи от кафето си. Мислите му се отклониха от уводната статия и отново се понесоха към Кейт. Репортерката оставаше толкова дистанцирана и делова, че вече се чудеше дали в живота й няма друг мъж и дали не е проявил глупост, като я е помолил да го придружи.