Джефри Арчър - Четвъртата власт

Телефонът иззвъня за пореден път и той продължи да се чуди защо толкова обсаждат Сали, докато не стигна до последния абзац на материала. „Ключът за тази информация държи капитан Ричард Армстронг, който притежава правата върху всички публикации на престижната империя на Юлиус Хан.“

След няколко дни думите „Ще ви позвъня, капитан Армстронг“ се превърнаха в „Убеден съм, че можем да изпълним тези условия, Дик“ и той започна да подбира издателствата, които да публикуват неговите ръкописи и да разпространяват списанията му. Хора, с които до този момент не бе успявал да си уреди среща, го канеха на обяд в „Гарик“, макар че не стигаха чак толкова далеч да му предложат да стане член на клуба.

До края на годината Армстронг най-после върна хилядата лири и полковникът вече не можеше да убеждава Хан, че неговият директор все още имал затруднения със сключването на договори. За радост на Оукшот, немецът не знаеше, че доджът е заменен с бентли и че Бенсън носи красива сива униформа. Последният проблем на Дик беше да намери подходящ нов офис и квалифициран персонал, за да върви в крачка с бързото разрастване на компанията. Когато етажите под и над неговия се освободиха, той незабавно ги нае.

На годишната среща на северностафордширския полк в „Кафе Роял“ Армстронг се сблъска с майор Уейкъм и научи, че Питър неотдавна бил демобилизиран и имал намерение да постъпи в „Грейт Уестърн Рейлуей“. Трябваше му цяла вечер, за да го убеди, че в „Армстронг Комюникейшънс“ ще има по-добри перспективи. Следващия понеделник Уейкъм постъпи при него като генерален управител.

След като майорът пое нещата в свои ръце, Дик започна да пътува из целия свят — от Монреал до Ню Йорк и от Токио до Крайстчърч 21 21 Град в Нова Зеландия. — Б.пр. — за да продава ръкописите на Хан, като винаги искаше големи аванси. Влагаше парите в няколко различни банкови сметки и накрая дори Сали не бе сигурна точно с колко средства разполага компанията. Когато се връщаше в Англия, той установяваше, че малобройните му служители не са в състояние да задоволяват постоянно растящото търсене на книги.

Когато се освободи цялата сграда на Флийт стрийт, Армстронг без колебание я нае. Сега вече даже най-скептичните потенциални клиенти, които посещаваха новия му офис, признаваха, че си струва да правят бизнес с капитан Армстронг. До Берлин достигнаха слухове за успехите му, но писмата на Хан с искане на подробности за продажбите страна по страна, всички договори и счетоводни баланси продължаваха усърдно да се пренебрегват.

С Оукшот все повече се отнасяха като с обикновен куриер, макар наскоро да беше получил поста заместник-председател на директорския борд. Ала даже след като полковникът заплаши да подаде оставка и Стивън Холит съобщи на Армстронг, че е получил писмо от лондонските адвокати на Хан с предупреждение за прекратяване на договора, Дик не се разтревожи. Бе убеден, че докато законът не му позволява да напуска Германия, партньорът му няма как да открие колко много се е разраснала неговата империя, а следователно и на колко всъщност се равняват петдесет процента.

Няколко седмици след като през 1951 година Уинстън Чърчил се върна на власт, отмениха всички ограничения за пътуване на германските граждани. Армстронг не се изненада да научи от Оукшот, че Хан и Шулц първо ще посетят Лондон.

Двамата взеха такси до Флийт стрийт, за да се срещнат със своя задграничен партньор. Сали ги посрещна в приемната и ги отведе в огромния нов кабинет на Дик с надеждата, че са останали достатъчно впечатлени от кипящата навсякъде дейност.

Немците влязоха и бяха приветствани с широката усмивка, която и двамата отлично си спомняха. Шулц се удиви колко много е напълнял капитанът и не обърна внимание на пъстрата му вратовръзка.

— Добре дошли, скъпи мои стари приятели — започна Армстронг и разпери ръце: приличаше на голям мечок. — Толкова време мина! — Той сякаш се изненада от студената им реакция, но ги покани да седнат на удобните кресла от двете страни на бюрото му, после се настани на високия стол, който му позволяваше да ги гледа от горе надолу. На стената зад него висеше голяма снимка на фелдмаршал Монтгомъри 22 22 Бърнард Лоу, виконт Монтгомъри (1887 — 1976) — британски военачалник през Втората световна война. — Б.пр. , окичващ гърдите на младия капитан с кръст за храброст.

Сали поднесе на гостите фини порцеланови чашки с бразилско кафе и Хан тъкмо се канеше да започне предварително подготвената си реч, когато един от четирите телефона на бюрото иззвъня и Дик вдигна слушалката и немският издател реши, че ще нареди на секретарката си да не го свързва с никого, ала вместо това партньорът му поведе напрегнат разговор на руски. Едва бе свършил, когато отново го потърсиха, и той премина на френски. Хан и Шулц търпеливо чакаха.