Джефри Арчър - Четвъртата власт

Беше съгласен с него.

Не се изненада, когато рано на следващата сутрин му се обади Юлиус Хан.

— Ужасно съжалявам за първото ни издание — каза Армстронг.

— Вие не сте виновен — отвърна издателят. — Арно ми обясни, че без вашата намеса положението е щяло да бъде още по-ужасно. Но се опасявам, че се нуждая от нова услуга.

— Ще направя всичко по силите си, Юлиус.

— Много любезно от ваша страна, капитан Армстронг. Възможно ли е да се срещнем?

— Другата седмица устройва ли те? — като небрежно прелистваше страниците на бележника си, попита Дик.

— Боя се, че въпросът е неотложен. Мислите ли, че бихте могли да ми отделите време днес?

— Хм, моментът не е много удобен — погледна към празната страница Армстронг, — но следобед имам друга среща в американския сектор. Предполагам, че ще успея да се отбия някъде към пет — но само за петнайсет минути, нали разбираш?

— Разбирам, капитан Армстронг. Ще съм ви много признателен, ако ми отделите дори само десет.

Дик усмихнато затвори слушалката, отключи горното чекмедже на бюрото си и извади договора. През следващия час провери клаузите, за да се убеди, че са предвидени всички възможности. Прекъсна го само полковник Оукшот, който го поздрави за статията относно предстоящата визита на херцог Глостър.

— Първокласна работа — похвали го той. — Първокласна.

След продължителен обяд в офицерския стол Армстронг разчисти бюрото си от писмата, на които Сали от седмици го молеше да отговори. В четири и половина нареди на редник Бенсън да го откара в американския сектор. Джипът спря пред редакцията на „Берлинер“ в пет и нещо. Нервният Хан го очакваше на стъпалата пред сградата и бързо го отведе в кабинета си.

— Отново се извинявам за снощното ни първо издание — започна Армстронг. — Вечерях с един генерал от американския сектор, а Арно за съжаление беше при брат си в руския, така че нито един от двама ни нямаше представа какво е направил неговият заместник. Веднага го уволних, разбира се, и наредих пълно разследване на случая. Ако към полунощ не бях минал през гарата…

— Не, не, вие по никакъв начин не сте виновен, капитан Армстронг. — Хан замълча за миг. — Но няколкото броя, които стигнаха до американския и руския сектор, бяха повече от достатъчно, за да предизвикат паника сред някои от най-старите ми клиенти.

— Много съжалявам — отвърна Дик.

— Боя се, че са попаднали в лоши ръце. Днес ми позвъниха един-двама от най-сигурните ми доставчици и поискаха в бъдеще да им се плаща предварително, а след извънредните разходи през последните два месеца това няма да е лесно. И двамата знаем, че зад всичко това стои капитан Саквил.

— Послушай съвета ми, Юлиус — каза Армстронг. — Изобщо не споменавай името му във връзка с този инцидент. Нямаш доказателства, абсолютно никакви доказателства, а той няма да се поколебае да затвори компанията ти, ако му дадеш и най-малкия повод.

— Но капитан Саквил систематично съсипва компанията ми — възрази Хан. — И не зная нито какво съм му направил, нито как да го спра.

— Не се притеснявай толкова, приятелю. От известно време работя в твоя полза и може би успях да намеря изход.

Издателят се помъчи да се усмихне, но не изглеждаше убеден.

— Как би се чувствал — продължи Дик, — ако до края на месеца успея да уредя да върнат капитан Саквил в Америка?

— Това ще реши всичките ми проблеми — въздъхна Хан. Но скептичното му изражение не се промени. — Само да можеше да го върнат…

— До края на този месец — повтори Армстронг. — Трябва да отбележа, Юлиус, че това ще изисква много маневриране на най-високо равнище, да не споменавам…

— Всичко. Готов съм на всичко. Само ми кажете какво искате.

Дик извади договора от вътрешния си джоб и го постави на бюрото.

— Подпиши това, Юлиус, и аз ще се погрижа да върнат Саквил в Щатите.

Хан прочете четирите страници, първо бегло, после по-бавно. Накрая вдигна поглед и тихо каза:

— Нека се уверя, че правилно съм разбрал последствията от този договор. — Той пак замълча и взе документа. — Вие получавате правата върху разпространението на всичките ми издания в чужбина.

— Да — лаконично потвърди Армстронг.

— Предполагам, че имате предвид Великобритания. — Издателят се поколеба. — И доминионите.

— Не, Юлиус. Целият свят.

Хан отново прочете договора и като стигна до съответната клауза, мрачно кимна.

— И в замяна ще получавам петдесет процента от приходите.

— Да — отвърна Дик. — В края на краищата, нали самият ти ми каза, Юлиус, че се готвиш да потърсиш британска компания, която да те представлява след изтичането на сегашния ти договор.