Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Как беше облечен?

Заместник главният редактор замълча за миг, после каза:

— В сив костюм, доколкото си спомням.

— Но всички мои служители носят униформа — каза Армстронг.

— Зная, господине, но…

— Съобщи ли ви името си? Показа ли ви някакъв документ за самоличност?

— Не, господине. Просто реших…

— Значи „просто сте решили“, така ли? Защо не позвънихте да проверите дали наистина съм ви пратил статия?

— Не ми дойде наум…

— Господи! След като прочетохте материала, не ви ли хрумна да го редактирате?

— Никой не редактира вашите статии, господине — отвърна заместник главният редактор. — Просто веднага ги отпечатваме.

— И дори не проверявате съдържанието им, така ли?

— Не, господине. — Мъжът сведе глава.

— Значи не е виновен никой друг.

— Не, господине — с разтреперан глас потвърди немецът.

— Тогава сте уволнен — извика Армстронг. — Искам незабавно да се махнете оттук. Незабавно, разбрахте ли ме?

Заместник главният редактор понечи да възрази, но Дик изрева:

— Ако до петнайсет минути не си изнесете вещите от кабинета, ще повикам военната полиция.

Мъжът безмълвно напусна стаята.

Армстронг се усмихна, съблече си сакото и го провеси на стола зад бюрото на Арно. Погледна си часовника и видя, че е изминало достатъчно време. Нави си ръкавите, излезе от стаята и натисна червения бутон на стената. Всички преси спряха.

Когато се убеди, че е привлякъл вниманието, Дик викна:

— Шофьорите веднага да ми донесат всеки брой от първото издание, който успеят да открият. — Шефът на транспортния отдел се втурна навън и Армстронг се обърна към управителя на печатницата.

— Искам да махнете материала за Хан от първа страница. — Той извади от джоба си лист хартия и го подаде на смаяния печатар, който незабавно се зае да набира текста, като остави място в горния десен ъгъл за снимката на херцог Глостър.

Дик се завъртя към група работници, които чакаха следващото издание да излезе от пресите.

— Вие там! — извика той. — Унищожете и последния екземпляр от първото издание, който още не е напуснал сградата. — Мъжете се пръснаха и започнаха да събират всеки вестник, който им попаднеше, дори да бе отпреди няколко дни.

След четирийсет минути му донесоха в кабинета на Шулц макет на новата първа страница. Армстронг проучи втората статия, която беше написал сутринта — за вероятното посещение на херцог Глостър.

— Добре — след като провери макета, каза той. — Да започваме с отпечатването на второто издание.

Близо час по-късно Арно се втурна запъхтян в печатницата и с изненада завари капитан Армстронг с навити ръкави да помага при товаренето на второто издание. Дик посочи с показалец към кабинета му и след като отидоха там и затвориха вратата, му разказа какво е направил веднага щом е видял статията на първа страница.

— Успях да иззема повечето от първите броеве и да ги унищожа — рече Армстронг накрая. — Но не можах да направя нищо за двайсетината хиляди броя, откарани в руския и американския сектор.

— Какъв късмет, че сте реагирали толкова бързо — отвърна Арно. — Аз съм виновен, че не се върнах по-рано.

— Няма за какво да се самообвиняваш — каза Дик. — Но твоят заместник е надвишил правомощията си, като е отпечатал статията, без да си направи труда да я съгласува с мен.

— Удивен съм. Обикновено на него може да се разчита.

— Нямах друг избор, освен незабавно да го уволня. — Армстронг го погледна право в очите.

— Не сте имали друг избор — повтори Шулц. — Естествено. Но се боя, че злото вече е сторено.

— Не съм сигурен, че те разбирам — каза Дик. — Успях да събера почти всички вестници.

— Да, ясно. Всъщност не бихте могли да направите повече. Но точно преди да мина през контролния пункт си купих „Телеграф“ в руския сектор. Едва се бях прибрал вкъщи, когато ми се обади Юлиус и ми каза, че през последния час телефонът му не преставал да звъни — търсели го най-вече уплашени разпространители. Обещах му веднага да дойда и да проверя какво се е случило.

— Можеш да предадеш на приятеля си, че на сутринта лично ще проведа пълно разследване — отвърна Армстронг, спусна ръкавите си и си облече сакото. — Тъкмо товарех второто издание, когато ти пристигна, Арно. Ще бъдеш ли така добър да поемеш нещата в свои ръце? Жена ми…

— Разбира се, разбира се — рече редакторът.

На излизане от сградата в ушите на Дик отекваха думите на Шулц: „Не бихте могли да направите повече, капитан Армстронг, не бихте могли да направите повече“.