Джефри Арчър - Четвъртата власт

Стигнаха при Форсдайк в девет без шестнайсет секунди. Бенсън с облекчение въздъхна, след като по пътя не ги спря военна полиция.

— Добро утро, Армстронг — каза Форсдайк, когато Дик влезе в кабинета му. — Появи се нещо спешно. Трябва да предадеш пакет на твоя приятел майор Тюлпанов.

— Той не ми е приятел — лаконично отвърна Армстронг.

— Не бъди толкова докачлив — рече Форсдайк. — Вече би трябвало да си разбрал, че когато работиш за мен, просто не можеш да си го позволиш.

— Аз не работя за вас — изръмжа Дик.

Форсдайк присви очи и стисна устни.

— Известни са ми връзките ви в британския сектор, капитан Армстронг, но ще ви напомня, че колкото и за влиятелен да се смятате, не можете да се сравнявате с мен. И което е по-важно, аз нямам абсолютно никакво желание да се появявам на първа страница на вашия отвратителен парцал. Затова да престанем да се занимаваме с вашето прекалено самочувствие и да се хващаме на работа.

Последва продължително мълчание.

— Искате да му предам пакет, така ли? — накрая попита Армстронг.

— Да, точно така. — Майорът отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади пакет, голям колкото кутия за обувки, и му го подаде. — Моля, погрижете се майор Тюлпанов да го получи колкото може по-скоро.

Дик взе пакета, пъхна го под мишница, саркастично отдаде чест и излезе от кабинета.

— Към руския сектор — изръмжа той, когато се качи в джипа.

— Слушам, господин капитан — отвърна Бенсън, доволен, че този път поне е имал време да изпуши една цигара.

Няколко минути след като навлязоха в руския сектор, Армстронг му нареди да спре до тротоара.

— Чакай тук и не мърдай никъде, докато не се върна — каза той, слезе от автомобила и се запъти към Ленинплац.

— Извинете, господин капитан — извика редникът и се втурна след него.

Армстронг се обърна и го погледна сърдито.

— Нали ти казах да седиш в колата, по дяволите!

— Това няма ли да ви трябва, господин капитан? — подаде му кафявия пакет шофьорът.

Дик го взе и се отдалечи, без да каже нищо. Бенсън се зачуди дали шефът му не отива при любовница, макар че часовникът на камбанарията едва бе ударил десет.

Когато след няколко минути стигна на Ленинплац, Армстронг продължаваше да кипи от гняв. Той влезе в сградата, качи се по стълбището, мина през стаята на секретарката и понечи да отвори вратата на Тюлпанов.

— Господине — скочи от стола си жената, но вече беше закъсняла.

Видял с кого разговаря майорът, Дик се закова на място.

— Извинете ме — заекна той и светкавично се обърна да излезе, като едва не събори последвалата го секретарка.

— Не, Луби, остани — повика го Тюлпанов. — Ела да седнеш при нас.

Армстронг застана мирно и енергично отдаде чест. Усети, че силно се изчервява.

— Другарю маршал — каза руският разузнавач, — струва ми се, не познавате капитан Армстронг, който отговаря за връзките с обществеността в британския сектор.

Дик се ръкува с главнокомандващия руския сектор и отново се извини, че ги е прекъснал, но този път на руски.

— Приятно ми е да се запознаем — на родния му език отвърна маршал Жуков. — Ако не греша, днес ще вечеряме заедно.

Армстронг се изненада.

— Не разбирам, господин маршал.

— О, да — каза Жуков. — Сутринта проверих списъка с поканените. Ще имам удоволствието да седя до жена ви.

Последва неловко мълчание, по време на което Армстронг реши повече да не издава пълното си объркване.

— Благодаря ви, че се отбихте, другарю маршал — наруши тишината Тюлпанов. — И че изяснихте това малко недоразумение.

Майорът небрежно отдаде чест. Жуков му отвърна по същия начин и си тръгна, без да каже нищо повече. Когато вратата се затвори, Армстронг попита:

— Във вашата армия маршалите често ли ходят на гости на майорите?

— Само когато майорите са от разузнаването — усмихна се Тюлпанов. Погледът му се спря върху пакета. — Виждам, че ми носиш подарък.

— Нямам представа какво има вътре. — Армстронг му го подаде. — Форсдайк ме помоли да ви го предам незабавно.

Руснакът го взе и бавно развърза възела, като дете, което разопакова коледен подарък. Разви кафявата хартия, вдигна капака на кутията, извади чифт кафяви обувки и ги обу.

— Точно са ми. Форсдайк наистина е арогантен кучи син, както би се изразил твоят приятел Макс, но за такива неща винаги можеш да разчиташ на англичаните.

— Значи ме използвате за обикновен куриер, така ли? — попита Армстронг.

— Уверявам те, че в нашата служба, Луби, няма по-висше призвание.