Джефри Арчър - Четвъртата власт

Дик се усмихна и кимна. Подаде карта на противника си и си взе втора. После погледна своите: четворка и деветка пика. Остави пет долара на масата и си взе още две карти.

Макс покри залога и повдигна ъгълчето на картата, която му беше дал Армстронг. И като се мъчеше да не се усмихва, прибави още пет долара.

Дик изтегли пета карта и известно време проучва ръката си, преди да заложи десет долара. Макс не се поколеба да ги покрие, облиза устни и рече:

— Дай да видим, приятелю.

Армстронг му показа картите си: чифт четворки. Усмивката на американеца се разшири. Имаше чифт десетки.

— Не можеш да ме заблудиш — каза той и събра парите.

До края на втория час Саквил водеше с няколко долара.

— Предупредих те, че нощта ще е дълга. — Вече се бе отказал от чашата и пиеше направо от бутилката.

По време на третия час, след като Макс последователно беше спечелил три ръце, Дик подхвърли името Юлиус Хан.

— Твърди, че те познавал.

— Да, естествено — потвърди американецът. — Нали издава вестника в нашия сектор. Не че някога съм го чел.

— Изглежда адски богат — докато раздаваше следващата ръка, подметна Армстронг.

— Определено. Но само благодарение на мен.

Дик постави десет долара на масата, въпреки че нямаше силни карти.

Макс незабавно прибави още десет отгоре и поиска втора карта.

— Какво искаш да кажеш с това „благодарение на теб“? — като прибави още двайсет долара към растящата купчина, попита Армстронг.

Саквил се поколеба, разгледа картите си, погледна парите и рече:

— Двайсетачка ли заложи току-що? — Дик кимна и американецът извади също толкова от джоба си.

— Дори не можеше сутрин да си бърше гъза, ако аз не му подавах хартията — прибави той. — Аз му издавам месечното разрешение. Аз контролирам снабдяването му с хартия. Аз решавам колко електричество да получи. Аз определям кога да го включват и изключват. Както отлично знаете двамата с Арно Шулц.

Макс вдигна поглед и с удивление видя, че Армстронг вади още банкноти от портфейла си.

— Блъфираш, приятел — каза той. — Надушвам го. — Саквил се поколеба. — Колко заложи този път?

— Петдесет долара — небрежно отвърна Дик.

Макс бръкна в джоба на сакото си, измъкна две десетачки и шест петачки и внимателно ги сложи на масата.

— Я да видим сега какво имаш? — тревожно каза той.

Армстронг показа чифт седмици. Американецът избухна в смях и хвърли три валета.

— Знаех си. Нямаш нищо. — Той отново отпи от бутилката си. Докато раздаваше следващата ръка, усмивката не слизаше от лицето му. — Не съм сигурен кой от двама ви е по-слаб, ти или Хан. — Вече започваше да заваля думите.

— А сигурен ли си, че в теб не се обажда бирата? — попита Дик, като разглеждаше картите си без особен интерес.

— Сам ще се увериш — каза Макс. — Само след час ще те обера до шушка.

— Нямах предвид себе си. — Армстронг хвърли на масата нова петачка. — Имах предвид Хан.

Последва продължително мълчание, докато Саквил отпиваше от бутилката. Той проучи картите си и ги остави с лице към покривката. Дик изтегли карта и заложи още десет долара. Когато получи своята, Макс започна да облизва устни и покри залога.

— Да видим какво имаш този път, приятелю — убеден, че ще спечели със своите два чифта, аса и валета, рече американецът.

Армстронг му показа три петици. Саквил се намръщи.

— Готов ли си да извадиш истински пари, вместо само да дрънкаш с тая твоя голяма уста? — попита той.

— Току-що го направих. — Дик прибра печалбата си.

— Не, говорех за Хан.

Армстронг не отвърна нищо.

— Само си приказваш — рече Макс, след като Дик продължи да мълчи.

Армстронг хвърли колодата на масата, погледна го в очите и спокойно заяви:

— Залагам хиляда долара, че не си в състояние да изхвърлиш Хан от бизнеса.

Саквил остави бутилката. Не вярваше на ушите си.

— Колко време ще ми дадеш?

— Месец и половина.

— Не, не е достатъчно. Не забравяй — трябва да изглежда така, като че ли това няма нищо общо с мен. Трябват ми поне шест месеца.

— Нямам шест месеца — отсече Армстронг. — Ако искаш да обърнем баса, винаги мога да разоря „Телеграф“ за месец и половина.

— Но Хан управлява много по-голяма компания от Арно Шулц — възрази Макс.

— Ясно ми е. Затова ти давам три месеца.

— Добре. Съгласен съм.

Стиснаха си ръцете. Американският капитан със залитане се изправи и се приближи до рисунката на оскъдно облечена жена, която украсяваше календара на стената. Прелисти страниците, стигна до октомври, извади от джоба си писалка, преброи на глас и огради с кръг седемнайсети.