Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Това е денят, в който ще получа своите хиляда долара — заяви той.

— Няма начин — отвърна Армстронг. — Познавам Хан и те уверявам, че няма да ти е толкова лесно.

— Само гледай — рече Макс и се върна на масата. — Ще направя с него това, което не успяха и нацистите.

Саквил раздаде нова ръка. През следващия час Дик си върна повечето от загубеното. Ала когато точно преди полунощ си тръгна, Макс все още облизваше устни.

Когато на другата сутрин излезе от банята, Дик завари Шарлот да седи на леглото.

— Кога се прибра снощи? — студено попита тя, докато съпругът й търсеше чиста риза в скрина.

— В дванайсет — отвърна той. — А може да е било и един. Вечерях навън. Няма нужда да се тревожиш за мен.

— Предпочитам да се връщаш вкъщи по нормално време. Така навярно би могъл да опиташ някоя от вечерите, които ти приготвям всеки ден.

— За пореден път ще ти повторя, че всичко, което правя, е само в наш интерес.

— Започвам да си мисля, че не знаеш какви са моите интереси — отвърна Шарлот.

Дик вдигна очи към отражението й в огледалото, но не отговори.

— Ако нямаш намерение да ни измъкнеш от тази дупка, може би е дошъл моментът да се върна в Лион.

— Документите за демобилизацията ми би трябвало съвсем скоро да станат готови. — Дик внимателно нагласи възела на вратовръзката си. — Най-много след три месеца, според уверенията на полковник Оукшот.

— Още три месеца? — ужасено възкликна Шарлот.

— Появи се нещо, което може да се окаже изключително важно за нашето бъдеще.

— И както обикновено, предполагам, че не можеш да ми кажеш какво е.

— Не. Строго секретно.

— Много удобно — рече тя. — Всеки път, когато искам да обсъдим какво става с живота ни, ти само ми отвръщаш: „Появи се нещо“. После пък се оказва, че било секретно.

— Не си справедлива. Наистина е секретно. И всичко, което се опитвам да постигна, е от полза за теб и Дейвид.

— Откъде знаеш? Никога не си тук, когато приспивам сина ни, и отиваш на работа дълго преди да се е събудил. Напоследък те вижда толкова рядко, че не е сигурен кой точно е баща му — ти или редник Бенсън.

— Имам задължения — повиши глас Дик.

— Да — каза Шарлот. — Задължения към семейството си. И най-важното от тях е колкото може по-скоро да ни измъкнеш от този ужасен град.

— Продължавам да работя по въпроса. В момента не е толкова лесно. Опитай се да го разбереш.

— Струва ми се, че отлично разбирам, защото за много други хора, изглежда, е съвсем лесно. И както постоянно ни напомня „Телеграф“, от Берлин вече поне два пъти дневно има влакове. Може би ние с Дейвид трябва да се качим на някой от тях.

— Какво искаш да кажеш? — извика Дик и пристъпи напред.

— Просто някоя вечер може да се прибереш и да откриеш, че вече нямаш жена и дете.

Той вдигна юмрук, ала Шарлот дори не премигна. Дик се вгледа в очите й.

— Отнасяш се с мен като с всеки друг под капитан, нали?

— Не зная защо изобщо си правя труда. — Той отпусна ръка. — Ти не ме подкрепяш, когато най-много се нуждая от помощ, и винаги щом се опитам да направя нещо за теб, просто започваш да хленчиш. — Лицето на Шарлот остана безизразно. — Върни се при семейството си, щом искаш, тъпа кучка такава, но не си мисли, че ще се втурна да те гоня. — Дик изхвърча от спалнята, грабна шапката и бастунчето си от закачалката в коридора, изтича надолу по стълбището и излезе.

Бенсън го чакаше в джипа.

— И какво си въобразяваш, че ще постигнеш, ако ме напуснеш? — докато се настаняваше на предната седалка, измърмори Армстронг.

— Моля?

Армстронг се завъртя към шофьора си.

— Женен ли си, Рег?

— Не, господин капитан. Хитлер ме спаси тъкмо навреме.

— Хитлер ли?

— Да, господин капитан. Взеха ме в армията три дни преди сватбата.

— Тя още ли те чака?

— Не, господин капитан. Омъжи се за най-добрия ми приятел.

— Липсва ли ти?

— Не, но той ми липсва.

Армстронг се засмя.

Първият човек, когото срещна в сградата, беше Сали.

— Получихте ли съобщението ми?

Той се закова на място.

— Какво съобщение?

— Вчера телефонирах у вас и помолих Шарлот да ви предаде, че майор Форсдайк ви очаква в кабинета си в девет тази сутрин.

— Проклета жена! — изруга Армстронг. — Какво друго имам за днес?

— Почти нищо. Освен вечеря в чест на фелдмаршал Окинлек 18 18 Сър Клод Окинлек (1884 — 1981) — командващ операциите на съюзническите сили в Норвегия и С. Африка по време на Втората световна война (1940 — 1942). — Б.пр. . Шарлот също е поканена. Трябва да сте в офицерския стол в седем. Вечерята започва в седем и половина. Ще присъства цялото командване.