Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Чудесна новина — отвърна Оукшот. — Между другото, наскоро ми казаха, че другия месец на официално посещение в Берлин навярно ще пристигне херцог Глостър. Може да се окаже полезен материал.

— Желаете ли да го видите на първа страница на „Телеграф“? — попита Армстронг.

— Не и преди да получа разрешение от службата за сигурност. Тогава ще получиш изключителните права върху отразяването на събитието.

— Чудесно. — Дик си спомняше страстта на Оукшот към гостуващи величия, особено ако бяха членове на кралското семейство.

— Не забравяй да идеш при Форсдайк — бяха последните думи на полковника преди Армстронг да отдаде чест и да се върне в кабинета си.

Имаше по-важни планове от посещението при майора от разузнаването. Веднага щом прегледа пощата си, той предупреди Сали, че възнамерява да прекара остатъка от деня в американския сектор.

— Ако ме търси Форсдайк — каза й Дик, — уговори ми среща за утре.

Докато Бенсън шофираше из града, Армстронг се замисли как да направи така, че визитата му да изглежда случайна. Той нареди на редника да спре пред „Холт & Ко“ и изтегли сто лири от сметката си, с което почти изчерпа спестяванията си. Остави символична сума, тъй като военновременните закони, според които британските офицери не можеха да надвишават кредита си, все още бяха в сила.

В американския сектор се отби в друга банка и обмени лирите за четиристотин и десет долара. Надяваше се, че ще са достатъчно, за да хване Макс Саквил в мрежите си. Двамата обядваха в американския стол и Армстронг се съгласи по-късно вечерта да поиграе с капитана. Когато се върна в джипа си, нареди на Бенсън да го откара до редакцията на „Берлинер“.

Юлиус Хан се изненада да види капитан Армстронг толкова скоро след първата им среща, но незабавно заряза работата си и разведе прочутия си гост навсякъде. На Дик му трябваха само няколко минути, за да схване мащабите на империята, която контролираше Хан, макар че немецът определено скромничеше.

— Това не е нищо в сравнение с едно време.

Когато завършиха обиколката — включително на сутерена с неговите двайсет и една преси, Армстронг вече ясно съзнаваше незначителността на „Телеграф“. А домакинът му спомена, че имал още седем, приблизително също толкова големи печатници в други части на Германия, една от които в руския сектор.

Армстронг си тръгна няколко минути след пет, като благодари на Юлиус.

— Скоро пак трябва да се срещнем, приятелю. Защо не обядваме някой път?

— Много любезно от ваша страна — отвърна Хан. — Но както знаете, капитан Армстронг, аз нямам право да посещавам британския сектор.

— Тогава просто ще се наложи да дойда аз — усмихна се Дик.

Хан го изпрати до вратата и топло се ръкува с него. Армстронг нареди на шофьора да го следва и закрачи по улицата. Мина покрай бар на име „Джоус“ и се зачуди как ли се е казвал преди войната. Влезе вътре, а Бенсън спря джипа няколко метра по-нататък.

Поръча си кока-кола и седна в ъгъла. Никой не го позна, нито се опита да го заговори. След третата кола провери дали четиристотин и десетте долара са на мястото си. Очакваше го дълга нощ.

— Къде е той, по дяволите? — ядосано попита Форсдайк.

— Капитан Армстронг трябваше да отиде в американския сектор, господин майор — отвърна Сали. — След срещата му с полковник Оукшот се появи нещо спешно. Но преди да излезе помоли ако позвъните, да му уредя среща с вас.

— Много любезно от негова страна — саркастично отбеляза Форсдайк. — В британския сектор се появи нещо спешно и ще съм му задължен, ако утре в девет часа се яви в кабинета ми.

— Ще се погрижа да му бъде предадено, майор Форсдайк. — Сали незабавно би се опитала да се свърже с Дик, ала нямаше абсолютно никаква представа къде се намира.

— С по пет карти, както обикновено, нали? — попита Макс и побутна бутилка бира и отварачка към Армстронг.

— Съгласен — отвърна Дик.

— Имам предчувствие за тази вечер, приятелю — каза Саквил, като си съблече сакото и го провеси на облегалката на стола си. — Надявам се, че си се запасил с пари. — И бавно си наля чаша бира.

— Достатъчно — каза Дик и едва отпи от бирата си. Знаеше, че няколко часа трябва да остане абсолютно трезвен.

Макс сече и си запали цигара.

Към края на първия час Армстронг водеше със седемдесет долара и Саквил постоянно повтаряше, че бил „късметлия“. Започна втория час с близо петстотин долара.

— Досега имаше късмет — като отвори капачката на четвъртата си бира, каза Макс. — Но нощта далеч не е свършила.