Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Казах на Форсдайк, ще кажа и на вас… — сърдито започна Дик, ала замълча по средата на изречението.

— Виждам, че тази сутрин си станал накриво, ако ми позволиш да използвам този израз — каза майорът.

Армстронг едва се сдържаше да не се разтрепери от гняв.

— Не, не, продължавай, Луби. Повтори ми какво си казал на Форсдайк.

— Нищо — отвърна Дик. — Не съм казал нищо.

— Радвам се да го чуя. Защото предполагам, разбираш, че аз съм единственият човек, на когото можеш да си позволиш да казваш всичко.

— Защо сте толкова сигурен? — попита Армстронг.

— Защото, Луби, също като Фауст, ти си сключил сделка с дявола. — Тюлпанов замълча за миг. — И може би също защото вече зная за плановете ти да дестабилизираш — уникална английска дума, която възхитително изразява твоите намерения — господин Юлиус Хан.

Дик понечи да възрази, но майорът повдигна вежди и той не каза нищо.

— Още от самото начало трябваше да споделиш с мен своята малка тайна, Луби — продължи Тюлпанов. — Тогава щяхме да сме в състояние да ти помогнем. Щяхме да спрем електроснабдяването, да не споменавам за доставките на хартия за печатницата на Хан в руския сектор. Но пък сигурно не си знаел, че той печата всичките си списания в сграда, която е само на един хвърлей оттук. Ако ни се беше доверил, можехме да увеличим шансовете капитан Саквил да получи своите хиляда долара.

Армстронг продължаваше да мълчи.

— Но навярно плановете ти са точно такива. Добър залог, Луби.

— Но как…

— Ти отново ни подцени, Луби. Но те уверявам, че ние все още взимаме интересите ти присърце. — Тюлпанов се запъти към вратата. — А, и когато го видиш, предай на майор Форсдайк, че обувките са ми точно по мярка.

Явно този път нямаше намерение да го кани на обяд. Армстронг излезе от кабинета и намусено се върна в джипа си.

На контролния пункт ги задържаха само няколко минути преди да ги пуснат в британския сектор. В печатницата на „Телеграф“ Дик с изненада откри, че пресите продължават да работят. Той отиде право при Арно, който надзираваше опаковането на всяка купчина вестници.

— Защо още не сме готови? — опита се да надвика шума Дик.

Шулц посочи към кабинета си и двамата мълчаливо се отправиха натам.

— Не си ли чул? — когато затвори вратата и му даде знак да седне на неговия стол, попита главният редактор.

— Какво?

— Снощи продадохме триста и петдесет хиляди броя от вестника и продължават да се търсят.

— Триста и петдесет хиляди! И още се търсят? Защо?

— „Берлинер“ не е излизал от два дни. Сутринта ми позвъни Юлиус Хан и ми каза, че през последните четирийсет и осем часа електричеството му е било прекъснато.

— Ужасен късмет — с престорено състрадание отвърна Армстронг.

— И което е още по-лошо — продължи Арно, — изгубил обичайното си снабдяване с хартия от руския сектор. Питаше дали имаме същите проблеми.

— Какво му отговори?

— Че откакто ти пое нещата, не сме имали никакви неприятности.

Дик се усмихна и се изправи.

— Ако утре се запази същото положение — докато го изпращаше, рече Шулц — ще наредя да отпечатат поне четиристотин хиляди броя.

Армстронг затвори вратата след себе си и повтори:

— Ужасен късмет.

Сидни

Морнинг Хералд

30 януари 1957

Спорният проект на Дейн печели конкурса за сграда на операта

— Но откакто обявихме годежа си, аз почти не те виждам — рече Сюзан.

— Опитвам се да издам нов вестник в Аделаида и още един в Сидни — каза Кийт. — Просто не мога да съм на две места едновременно.

— Напоследък човек не може да те открие и на едно място — отвърна Сюзан. — И ако успееш да сложиш ръце върху онзи неделен вестник в Пърт, както твърдят, че се опитваш, няма да те виждам даже през уикендите.

Моментът не беше подходящ да й съобщи, че вече е сключил сделката със собственика на „Пърт Сънди Монитор“. Той стана от леглото и тръгна към банята.

— И къде отиваш сега? — попита Сюзан.

— Имам делова закуска в града.

— В неделя сутрин?

— Това е единствената му възможност. Човекът специално е долетял от Брисбейн.

— Но нали щяхме да излизаме с яхта? Или и това си забравил?

— Не съм забравил, разбира се. Тъкмо затова се уговорих да се срещнем на закуска. Ще съм си вкъщи още преди да си готова за излизане.

— Като миналата неделя ли?

— Тогава беше друго — отвърна той. — „Пърт Монитор“ е неделен вестник и ако исках да го купя, как иначе да го проуча, освен като ида там в деня на излизането му?