Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Защо?

— Все още има много да учиш за англичаните, Луби. Не се заблуждавай, че след като си овладял езика им, познаваш и начина им на мислене. Англичаните обичат рутината. Ако се появиш тук утре, ще станат подозрителни. Ако дойдеш по някое време другата седмица, изобщо няма да обърнат внимание.

— И какво да им кажа, когато се върна?

— Кажи им, че съм се държал предпазливо и че продължаваш да опипваш почвата. — Тюлпанов отново се усмихна. — Но можеш да им кажеш и че съм те разпитвал за един човек на име Арбътнът, Пиърс Арбътнът, и дали е вярно, че ще получи пост в Берлин. Ти си ми отговорил, че никога не си чувал за него, но че ще се опиташ да провериш.

Армстронг се върна в британския сектор и докладва по-голямата част от разговора на Форсдайк. Очакваше да му кажат кой е Арбътнът и кога ще пристигне в германската столица, ала единствените думи на майора бяха:

— Той просто те изпитва. Отлично знае кой е Арбътнът и кога ще заеме мястото си. След колко време можеш да намериш убедително оправдание отново да посетиш руския сектор?

— Следващата сряда или четвъртък имам обичайната си ежемесечна среща с руснаците по въпросите на снабдяването с хартия.

— Добре, ако случайно се отбиеш при Тюлпанов, кажи му, че не съм ти съобщил нищо за Арбътнът.

— Така няма ли да се усъмни?

— Не. Повече ще се усъмни, ако си в състояние да му дадеш каквато и да било информация за този човек.

На следващата сутрин Шарлот и Дик за кой ли път се скараха по въпроса за заминаването за Великобритания.

— Още колко извинения ще си измисляш, за да го отлагаш? — попита тя.

Дик не отговори и изхвърча от апартамента.

Редник Бенсън го откара на работа и щом седна зад бюрото си, Армстронг незабавно повика Сали. Тя му донесе купчина документи за подпис и усмихнато го поздрави. Когато след час излезе от кабинета му, изглеждаше изтощена. Предупреди всички да стоят надалеч от капитана, защото бил в отвратително настроение. Настроението му остана непроменено до сряда. В четвъртък подчинените му с облекчение научиха, че Армстронг ще отсъства през по-голямата част от деня.

В десет без нещо шофьорът го закара в руския сектор. Дик освободи Бенсън, после влезе в сградата на Ленинплац и с изненада видя, че секретарката на майора го очаква в двора.

Без да му обясни нищо, тя го отведе при голям черен мерцедес и отвори вратата. Армстронг се качи и седна до Тюлпанов. Двигателят вече работеше и автомобилът незабавно потегли.

Руснакът изобщо не се изненада, когато Дик му съобщи за разговора си с Форсдайк.

— Още не ти вярват — рече Тюлпанов. — Нали разбираш, ти не си техен човек. И може би никога няма да станеш.

Армстронг се намръщи и се завъртя да погледне през прозореца.

Излязоха от Берлин и се насочиха на юг към Дрезден. След няколко минути Тюлпанов му подаде очукано куфарче, носещо инициалите „К. Л.“.

— Какво е това? — попита Дик.

— Всички вещи на майора — отвърна руснакът. — Или поне онези, които вдовицата му очаква да наследи. — И пъхна в ръцете му един дебел кафяв плик.

— Ами това?

— Това са четирийсетте хиляди марки, които Лаубер е платил на Шулц за акциите от „Телеграф“. Виждаш ли, опитвам се да спазвам правилата винаги, когато става въпрос за англичани. — Тюлпанов замълча за миг. — Струва ми се, че единственият друг необходим документ е у теб.

Армстронг кимна и прибра дебелия плик в чантата си. После отново се загледа навън, ужасен колко малко е възстановено от края на войната. Помъчи се да се съсредоточи върху онова, което щеше да предаде на госпожа Лаубер, и не проговори чак докато не стигнаха до предградията на Дрезден.

— Шофьорът знае ли пътя? — попита той, когато минаха покрай знак, ограничаващ скоростта до четирийсет километра.

— О, да — отвърна Тюлпанов. — Ти не си първият, когото води при тази възрастна госпожа.

След няколко минути спряха пред сив бетонен блок насред парк, който сякаш беше бомбардиран предишния ден.

— Номер шейсет и три — поясни руснакът. — Няма асансьор, така че ще трябва да се изкачиш пеш, скъпи Луби. Но пък в това отношение ти си много добър.

Армстронг взе чантата си и куфарчето на майора, слезе от мерцедеса и закрачи по буренясалата пътека към входа на десететажния довоенен блок. На шестия етаж продължи по тесен коридор и спря пред една врата, до която с червена боя пишеше „63“.

Отвори му старица. Не изглеждаше изненадана, че е британски офицер. Влязоха през мръсен тъмен коридор в малка студена стая, която гледаше към друг, абсолютно еднакъв десететажен блок. Армстронг седна срещу нея до една електрическа печка с два реотана — единият не работеше.