Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Какво очакваш в замяна? — попита Дик.

Майорът не отговори веднага. Като че ли обмисляше въпроса.

— Е, може би по малко информация от време на време. В крайна сметка, Луби, ако аз ти помогна да спечелиш първия си вестник, преди да си навършил двайсет и пет, все трябва да получа нещо.

— Не разбирам.

— Много добре разбираш — усмихна се Тюлпанов. — Но въпреки това ще ти обясня.

Докато руснакът продължаваше, Армстронг взе вилицата си и за пръв път в живота си опита хайвер.

— Да започнем с простия факт, че ти дори не си британски гражданин. Озовал си се тук съвсем случайно. И макар да са те приели в армията си, убеден съм, вече си проумял, че няма да те приемат по същия начин в сърцата си. Ето защо е настъпил моментът да решиш за кой отбор ще играеш.

Дик пак си взе хайвер. Харесваше му.

— Сам ще се увериш, че идването ти в нашия отбор няма да те ангажира прекалено. От време на време двамата бихме могли да си помагаме да напредваме в онова, което англичаните все още упорито наричат „Голямата игра“.

Армстронг дообра чинията си. Надяваше се да му предложат втора.

— Защо не обмислиш въпроса, Луби? — Тюлпанов се наведе, взе завещанието и го прибра в плика.

Дик мълчаливо гледаше празната си чиния.

— Междувременно — рече майорът — ще ти дам някои сведения, които да отнесеш на приятелите си от службата за сигурност. — Той извади лист хартия от вътрешния си джоб и го побутна към него.

Армстронг го прочете и с удоволствие установи, че все още може да мисли на руски.

— Честно казано, Луби, вашите хора вече разполагат с този документ, но въпреки това ще са доволни да получат потвърждение на съдържанието му. Виждаш ли, всички разузнавателни служби си приличат по страстта си към бумащината. По този начин са в състояние да доказват, че работата им е необходима.

— Как съм успял да се сдобия с това? — вдигна листа Армстронг.

— Боя се, че днес секретарката ми отсъства и временната й заместничка оставя бюрото си без надзор.

Дик се усмихна, сгъна документа и го пъхна във вътрешния си джоб.

— Между другото, Луби, момчетата от вашата секретна служба не са толкова умни, колкото си мислиш. Послушай съвета ми: пази се от тях. Ако решиш да влезеш в играта, все някога ще трябва да предадеш едната или другата страна и ако открият, че ги мамиш, без никакви угризения ще се избавят от теб.

Сърцето на Армстронг се разтуптя.

— Както вече ти обясних — продължи майорът, — няма нужда веднага да взимаш решение. — Той потупа кафявия плик. — Спокойно мога да почакам още няколко дни преди да съобщя на господин Шулц за късмета му.

— Имам добра новина за теб, Дик — каза полковник Оукшот, когато Армстронг се яви в кабинета му на следващата сутрин. — Демобилизационните ти документи най-после са готови и не виждам причина да не се върнеш в Англия до един месец.

Полковникът се изненада от реакцията му, ала реши, че младият офицер сигурно се безпокои за друго.

— Не че Форсдайк ще се зарадва от твоето заминаване след триумфа ти с майор Тюлпанов.

— След като имам възможност да установя връзка с руското разузнаване, може би не трябва толкова да бързам да се върна — каза Дик.

— Адски патриотично от твоя страна, приятелю — отвърна полковникът. — В такъв случай просто няма да бързам, докато не ми дадеш знак.

Шарлот продължаваше настойчиво да го пита кога най-сетне ще напуснат Берлин и същата вечер му обясни защо въпросът е толкова важен. Когато чу новината, Дик осъзна, че не може да извърта повече. Той седна в кухнята до жена си и й разказа всичко за плановете си в Англия.

На следващата сутрин си намери оправдание да отиде в руския сектор и след продължителна подготовка при Форсдайк влезе в кабинета на Тюлпанов няколко минути преди обяд.

— Как си, Луби? — попита руският разузнавач. — И което е по-важно, стигна ли до решение на коя страна ще играеш?

— Преди да взема окончателно решение — отвърна Дик — искам да се срещна с госпожа Лаубер.

Майорът закрачи из стаята, като че ли сериозно обмисляше желанието му.

— Една стара английска поговорка, Луби, гласи, че когато има добра воля…

Армстронг се озадачи.

— Още нещо, което трябва да научиш за англичаните, е, че игрословиците им са ужасни. Но въпреки приказките им за честна игра те стават смъртоносно опасни, когато се стигне до защита на позициите им. Ако искаш да посетиш госпожа Лаубер, ще се наложи да отидем в Дрезден.

— В Дрезден ли?

— Да. Госпожа Лаубер е скрита дълбоко и сигурно в руската зона. Това може само да е в твоя полза. Но смятам, че не бива да я посещаваме в близките няколко дни.