Джефри Арчър - Четвъртата власт

Искрено ваш,

Таунсенд се усмихна и хвърли писмото в кошчето.

През следващите няколко месеца Кийт поведе хората си на денонощна борба за победа. Постоянно им даваше да разберат, че всеки може да бъде уволнен — включително главният редактор. Ала оставките на онези, които не бяха в състояние да вървят в крак с промените в „Газет“, бяха по-малко от напусналите „Месинджър“, за да постъпят при него. Всички те бяха проумели, че ще се води „битка на живот и смърт“ — израз, който Таунсенд винаги използваше на ежемесечните редакционни съвещания.

Година след завръщането му от Англия тиражите на двата вестника се изравниха и той реши, че е настъпил моментът отново да се обади на председателя на директорския борд на „Месинджър“.

Когато сър Колин отговори, Таунсенд не си губи времето с обичайните любезности. Първите му думи бяха:

— Щом седемстотин и петдесет хиляди лири не са достатъчни, сър Колин, колко според вас струва вестникът ви?

— Далеч повече, отколкото можеш да си позволиш, младежо. Във всеки случай — прибави той, — вече ти обясних, че „Месинджър“ не се продава.

— Е, след половин година ще видим — каза Таунсенд.

— Никога! — извика сър Колин.

— В такъв случай просто ще трябва да ви изтикам от пазара — каза Кийт. — И тогава с радост ще приемете петдесет хиляди лири за останките от вестника ви. — Той замълча за миг. — Обадете ми се, когато промените решението си.

Бе ред на сър Колин да му затвори телефона.

В деня, в който „Газет“ за пръв път продаде повече броеве от „Месинджър“, Таунсенд устрои тържество на четвъртия етаж и обяви новината с голям надпис над снимка на сър Колин, направена предишната година на погребението на жена му. С месеците разликата между тиражите им постепенно се увеличаваше, за което Таунсенд никога не пропускаше възможност да информира читателите. Той не се изненада, когато сър Колин му позвъни и каза, че навярно е дошло време да се срещнат.

След неколкоседмични преговори се договориха двата вестника да се слеят, но не и преди Таунсенд да си осигури единствените две отстъпки, които го интересуваха. Новият вестник щеше да се печата на неговите преси и да се нарича „Газет Месинджър“.

Когато новият борд се събра на първото си заседание, избраха сър Колин за председател и Таунсенд — за генерален директор.

След още половин година думата „Месинджър“ изчезна от заглавието и всички основни решения се взимаха, без някой да се преструва, че се съветва с борда или неговия председател. Малцина се изненадаха от оставката на сър Колин и никой не се шокира, когато Таунсенд я прие.

Когато майка му го попита какво е накарало сър Колин да го направи, Таунсенд отговори, че станало по взаимно съгласие, защото старецът смятал, че е време да отстъпи мястото си на по-млад човек. Лейди Таунсенд изобщо не остана убедена.

Телеграф

31 август 1947

Продължава недостигът на хранителни стоки в Берлин

— Ако Лаубер е оставил завещание, трябва да го открия.

— Защо смятате, че е толкова важно? — попита Сали.

— Защото искам да зная кой наследява неговите акции от „Телеграф“.

— Би трябвало да е жена му.

— Не, по-вероятно е да ги е оставил на Арно Шулц. В такъв случай си губя времето — така че колкото по-рано научим, толкова по-добре.

— Но аз нямам представа откъде да започна.

— Опитай в Министерството на вътрешните работи. Щом тялото на Лаубер е върнато в Германия, отговорността преминава в техни ръце.

Сали го погледна скептично.

— Използвай всичките ни връзки — каза Армстронг — и обещавай всичко в замяна, но ми намери това завещание. — Той тръгна към вратата. — Отивам на среща с Холит.

Бенсън го откара до стола на британските офицери и той зае столчето в ъгъла на бара и си поръча уиски, като на всеки няколко минути си поглеждаше часовника.

Стивън Холит влезе малко след шест и половина. Когато забеляза Армстронг, се усмихна широко и седна до него.

— Здрасти, Дик. Много ти благодаря за онзи кашон „Мутон-Ротшилд“ от двайсет и девета. Наистина е великолепно. Трябва да призная, че се опитвам да си го запазя, докато не станат готови документите за демобилизацията ми.

Армстронг се усмихна.

— Тогава просто ще трябва да проверим дали не можем да уредим по-редовни доставки. Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Така ще можем да разберем защо толкова хвалят „Шато Бешевел“ от трийсет и трета.