Джефри Арчър - Четвъртата власт

Редакторът затаи дъх за миг, после спокойно попита:

— Да подам оставка ли се надяваш?

— Определено не — твърдо отвърна Таунсенд. — Но се надявам, че ще ми помагаш да ръководим печеливш вестник.

Следващият въпрос го изненада.

— Можеш ли да отложиш решението с две седмици?

— Защо?

— Защото спортният ми редактор ще се върне от отпуска в края на месеца.

— Спортен редактор, който отсъства три седмици насред сезона за крикет, навярно даже няма да забележи, ако сменят бюрото му — отсече Кийт.

Спортният редактор си подаде оставката в деня на завръщането си и по този начин го лиши от удоволствието да го уволни. След няколко часа Таунсенд назначи на негово място един двайсет и пет годишен спортен репортер.

Франк Бейли влетя в кабинета му само минути след като научи новината.

— Служителите се назначават от редактора — започна той още преди да е затворил вратата, — а не от…

— Вече не е така — прекъсна го Кийт.

Двамата продължително се изгледаха, после Франк се опита да продължи:

— Освен това той е прекалено млад, за да поеме такава отговорност.

— Той е три години по-голям от мен.

Редакторът прехапа устни.

— Нека ти напомня, че когато само преди месец влезе в кабинета ми, ти ме увери, че не възнамеряваш да се намесваш в редакторските решения.

Таунсенд вдигна поглед, леко се изчерви и каза:

— Съжалявам, Франк — отвърна той. — Излъгах.

Много преди деветдесетте дни да изтекат, разликата между тиражите на „Месинджър“ и „Газет“ започна да намалява и лейди Таунсенд съвсем забрави, че е дала срок, до края на който да решат дали да приемат предложените им 150 хиляди лири.

След като разгледа няколко апартамента, Кийт откри жилище с идеално разположение и незабавно сключи договор за наем. Същата вечер обясни по телефона на майка си, че заради напрегнатата си работа в бъдеще няма да може всяка седмица да я посещава в Турак. Това като че ли изобщо не я изненада.

Когато присъства на третото си заседание на борда, Таунсенд поиска да го изберат за генерален директор. Не искаше никой да си мисли, че той е просто син на баща си. Отхвърлиха искането му с малко мнозинство. Вечерта той се обади на майка си и я попита каква е причината. Лейди Таунсенд му каза, че според повечето от тях да е издател било напълно достатъчно за всеки, който съвсем наскоро е отпразнувал двайсет и третия си рожден ден.

Половин година след напускането си на „Месинджър“ новият управител на тиражния отдел докладва, че разликата между двата вестника е намаляла до 32 хиляди броя. Новината зарадва Таунсенд и на следващото заседание на борда той заяви на директорите, че е дошло време да обмислят въпроса за закупуване на „Месинджър“. Един-двама от по-възрастните членове едва успяха да сдържат усмивките си, но Кийт им показа цифрите и нещо, което нарече „графики на тенденциите“, и им съобщи, че банката се е съгласила да го подкрепи.

Щом успя да убеди повечето членове на борда да приемат идеята му, Таунсенд продиктува писмо до сър Колин, в което му предложи 750 хиляди лири за „Месинджър“. Макар че не получи официален отговор, адвокатите му го информираха, че издателят свикал извънредно заседание на директорския борд, което щяло да се състои следващия следобед.

Лампите в заседателната зала на „Месинджър“ светиха до късно през нощта. Таунсенд, който отказа да влезе в сградата, нервно крачеше отпред и чакаше да научи решението им. След два часа си купи хамбургер от едно кафене на съседната улица и когато се върна, откри, че в залата продължава да свети. Ако го беше забелязал полицейски патрул, щяха да го арестуват за скитничество.

Светлините най-после угаснаха — точно в един часа — и членовете на борда на „Месинджър“ започнаха да се разотиват. Таунсенд с надежда се вглеждаше в лицата им, ала те го подминаваха, без да му обръщат внимание.

Остана пред сградата докато не се убеди, че вътре са останали само чистачките. После бавно се запъти към „Газет“ и проследи отпечатването на сутрешното издание. Знаеше, че няма да успее да заспи, затова помогна за разнасянето на вестниците из града. Това му даде възможност да се увери, че „Газет“ е над „Месинджър“ на вестникарските лавици.

Два дни по-късно Бънти постави писмото в приоритетната папка:

Уважаеми господин Таунсенд,

Получих писмото Ви от двайсет и шести т.м.

За да не си губим взаимно времето, категорично заявявам, че „Месинджър“ не се продава, нито сега, нито в бъдеще.