Джефри Арчър - Четвъртата власт

С препечената пържола капитан Холит за пръв път опита прочутото вино, а Армстронг научи всичко, което го интересуваше за завещанията и защо в случай че не открият такова, акциите на Лаубер автоматично ще се прехвърлят на госпожа Лаубер като негова най-близка родственица.

— Ами ако и тя е мъртва? — попита Дик, докато келнерът отпушваше втора бутилка.

— Ако е мъртва или не могат да я открият — Холит отпи от чашата си и усмивката се върна на устните му, — предишният собственик ще трябва да чака три години. След това навярно ще успее да си върне акциите.

Тъй като не можеше да си води бележки, Армстронг трябваше да повтаря въпросите, за да се убеди, че е запомнил цялата информация. Това очевидно не безпокоеше Холит, който, както подозираше Дик, знаеше точно какво е замислил, но стига някой да пълнеше чашата му, нямаше намерение да се задълбава. Когато се увери, че напълно е разбрал всичко, той се извини, че бил обещал на жена си да не закъснява, и остави адвоката с полупълната бутилка.

След като напусна стола обаче, Армстронг не се прибра вкъщи. Не му се обясняваше отново защо толкова се бавят точно неговите документи за демобилизиране, след като неколцина от приятелите им вече бяха заминали за Англия. Вместо това той нареди на Бенсън да го откара в американския сектор.

Първо се отби при Макс Саквил и цели два часа играха покер. Армстронг изгуби няколко долара, но получи полезна информация за придвижването на американските войски, която полковник Оукшот щеше да се зарадва да научи.

Тръгна си малко след като се погрижи да изгуби достатъчно, за да го поканят отново, и отиде в любимия си бар в американския сектор. Присъедини се към група офицери, които празнуваха предстоящото си завръщане в Щатите. Няколко уискита по-късно напусна заведението, значително увеличил запасите си от сведения. Ала с готовност би разменил всичко само за един поглед към завещанието на Лаубер. И изобщо не забеляза мъж в цивилно облекло, който се изправи и го последва навън.

Връщаше се към джипа си, когато зад него се чу глас:

— Луби.

Армстронг се закова на място. Прилоша му. Той се обърна и видя човек приблизително на неговата възраст, макар и много по-нисък и набит. Носеше обикновен сив костюм, бяла риза и тъмносиня вратовръзка. Дик не можеше да различи лицето му.

— Ти чех ли си — тихо каза той.

— Не, Луби, не съм.

— Тогава си гаден немец! — Армстронг стисна юмруци и пристъпи към непознатия.

— Пак сбърка — без да трепне, отвърна той.

— Кой си тогава, по дяволите?

— Да речем, че съм твой приятел.

— Изобщо не те познавам. Какво искаш?

— Просто да ти помогна — тихо каза мъжът.

— С какво? — изръмжа Армстронг.

Другият се усмихна.

— Като ти дам завещанието, което толкова отчаяно търсиш.

— Завещанието ли? — нервно попита Дик.

— А, виждам, че най-после бръкнах с пръст в раната. — Мъжът бръкна в джоба си и извади визитна картичка. — Защо не ме посетиш следващия път, когато си в руския сектор?

На слабата светлина Армстронг не успя да прочете името. Когато вдигна очи, непознатият беше изчезнал в нощта.

Дик се приближи до една улична лампа и отново погледна визитката.

Майор С. Тюлпанов

Дипломатически представител

Ленинплац, Руски сектор

Когато на следващата сутрин се срещна с полковник Оукшот, Армстронг докладва всичко, случило се предишната вечер в американския сектор, и му подаде визитката на майор Тюлпанов. Не спомена само за това, че руснакът го е нарекъл Луби. Оукшот си записа основната информация.

— Не казвай на никого, докато не проверим как стоят нещата.

Скоро след като се върна в кабинета си, му позвъниха. Полковникът му нареди незабавно да отиде при него. Когато за втори път тази сутрин влезе при Оукшот, Армстронг завари двама непознати мъже в цивилни дрехи. Представиха му се като капитан Удхаус и майор Форсдайк.

— Изглежда, този път си ударил в десетката, Дик — започна Оукшот още преди Армстронг да седне. — Твоят майор Тюлпанов май се оказва от разузнаването. Всъщност според нас той е третият по влияние човек в руския сектор. Смята се за изгряваща звезда. Тези двама господа са от секретната служба. Биха искали да приемеш поканата на Тюлпанов и да докладваш всичко, чак до марката цигари, които пуши.

— Бих могъл да се отбия още днес следобед — отвърна Армстронг.

— Не — отсече Форсдайк. — Това ще е прекалено очевидно. Предпочитаме да изчакате седмица-две, за да изглежда като обикновено посещение. Ако се отзовете твърде бързо, той ще заподозре нещо. Работата му изисква да е подозрителен, разбира се, но защо да го улесняваме? Елате в кабинета ми на Франклинщрасе утре в осем сутринта и ще ви обясним всички подробности.