Джефри Арчър - Четвъртата власт

Франк Бейли изненадано се надигна иззад бюрото си и протегна ръка.

— Ужасно се радвам да те видя след толкова много време, Кийт.

— Аз също — отвърна Таунсенд.

— Очаквахме да пристигнеш утре. — Бейли погледна насядалите около бюрото му журналисти. — Това е синът на сър Греъм Кийт, който поема мястото на баща си като издател. Онези от вас, които са тук от няколко години, си спомнят, че предишния път дойде в редакцията като… — Той се поколеба.

— Като син на баща си — помогна му Таунсенд.

Забележката бе посрещната с бурен смях.

— Моля, продължавайте, все едно ме няма — каза той. — Не възнамерявам да се намесвам в редакторските решения. — Той отиде в ъгъла на стаята, седна на перваза на прозореца и мълчаливо проследи сутрешното съвещание. Не беше изгубил уменията си, нито желанието да използва вестника, за да защитава всички онеправдани.

— Добре, какво е водещото заглавие за утре? — попита Бейли.

Трима души вдигнаха ръце.

— Дейв — посочи с молива редакторът главния криминален репортер. — Да чуем твоето предложение.

— Изглежда, че днес ще бъде издадена присъдата срещу Сами Тейлър. Съдията би трябвало да вземе решение по-късно следобед.

— Е, ако се съди по начина, по който водеше процеса, нещастното копеле няма никаква надежда. При това положение съдията несъмнено ще прати Тейлър на бесилото.

— Зная — отвърна Дейв.

— Ако съдебните заседатели го обявят за виновен, ще пусна материала на първа страница и ще напиша уводна статия за пародията на правосъдие, която аборигените могат да очакват от нашите съдилища. Съдът още ли е обсаден от демонстранти?

— Естествено. Денонощно. Откакто публикувахме ония снимки как полицията влачи техните лидери, аборигените започнаха да спят на площада.

— Добре, ако издадат присъдата днес и го обявят за виновен, ти получаваш първа страница. Джейн — обърна се към друга журналистка той, — ще ми трябват хиляда думи за правата на аборигените и позорното провеждане на този процес. Пародия на правосъдие, расови предразсъдъци, ясно ти е какво искам.

— Ами ако съдебните заседатели го обявят за невинен? — попита Дейв.

— Това едва ли ще се случи, но тогава ти получаваш дясната колона на първа страница, а Джейн ще ми даде петстотин думи за седма страница — силата на нашата съдебна система, Австралия, която най-сетне излиза от тъмните векове, и така нататък.

Бейли посочи една жена, която вдигаше ръка.

— Морийн.

— Възможно е да се окаже, че в кралската болница на Аделаида има случай на загадъчна болест. През последните десет дни са починали три деца и колкото и да настоявах, административният директор на болницата Гайлс Дън отказа да направи каквото и да било изявление.

— Децата местни ли са?

— Да — отвърна Морийн. — Всички са от района на Аделаида.

— Възраст? — попита Франк.

— Едното на три, другите две — на по четири години. Две момичета и момче.

— Добре, свържи се с родителите им, особено с майките. Искам снимки, история на семействата, всичко, което успееш да откриеш. Провери дали между тях има някаква връзка, макар и далечна. Дали са роднини. Дали се познават, или работят на едно и също място. Имат ли общи интереси. Искам и някакво изявление от Гайлс Дън, даже да е „Без коментар“.

Морийн кимна и Бейли се обърна към шефа на фоторепортерите.

— Трябва ми снимка на Дън със загрижено изражение — качеството да е като за първа страница. Ако обявят Тейлър за невинен, ти получаваш водещото заглавие, Морийн, иначе ще ти дам четвърта страница с вероятно продължение на пета. Опитай се да намериш снимки на трите деца. Имам предвид семейните албуми — щастливи, здрави деца, за предпочитане снимани по време на някой празник. Искам да влезеш и в болницата. Ако Дън продължава да мълчи, потърси някой друг. Лекар, сестра, даже портиер, но се погрижи на изявлението или да присъства свидетел, или да го запишеш. Липсва ми само ново фиаско като онова предишния месец с госпожа Кендъл и нейните оплаквания от пожарникарите. И, Дейв — отново се обърна към криминалния репортер редакторът, — искам колкото може по-рано да ме информираш за вероятността да издадат присъда срещу Тейлър, за да подготвим първа страница. Някой да има други предложения?

— В единайсет часа тази сутрин Томас Плейфорд ще даде изявление. Би трябвало да е важно — отвърна Джим Уест, политически репортер.

Из стаята се разнесоха пъшкания.

— Това не ме интересува — каза Франк, — освен ако не обяви, че подава оставка. Ако е обичайното оправдание за агитация с типичните му измислици какво бил постигнал за местното общество, ще му отделим само една колона на единайсета страница. Какво е положението със спорта, Хари?